Някога живял един човек. Плакал, смял се, пак плакал и пак се смял - по мъдрял и решил да обиколи света. Вървял, виждал все нови и нови неща, но в сърцето му се зародила мъничка болка, която бавно растяла.
Минало време и човекът стигнал там, където птиците пеели познато, където и гората, и реката, и небето го приветствали. И тогава той разбрал - стигнал родината си...а болката-тя изчезнала...
За мен България е светът, които ми принадлежи и към които Аз принадлежа.
За мен България е вечната загадка на звездите в небето.
За мен България е слънчевата светлина в очите и вятъра в косите.
За мен България е в усмивките на хората.
За мен България е всичко, към което мога да се обърна и нищо, което мога да забравя.
А Аз какво сам за България?
Аз съм бъдещето и, животът и.
Аз съм надеждата,вярата и любовта.
Аз съм .........-малко парченце от пъзела, наречен Родина и частица от Вселената.