Каза чао, а това беше за мен сбогом... Целуна ме нежно и аз отвърнах на твоите устни, защото не можах да се сдържа. Ти си бил с мен без пламъка, който усещах аз в себе си, не те е жегвала оная тръпка, която ме изгаряше всеки път.
Нищо не е имало между нас, а на мен така ми се искаше...и мечтаейки за нещо не усетих твоите чувства или по скоро безразличие към мен.
Сега осъзнавам колко сбърках, но не съжалявам, знам че съм имала част от теб, макар и не теб, защото ти си бил далеч в мисълта си.
Съжалявам за това, че не мога да те забравя и не искам, въпреки че осъзнавам колко е голяма пропастта, деляща мен и теб...знам че няма ние и никога няма да има.
В сърцето си винаги ще те нося, не допускам дори че някога ще мога да те забравя. За сега мога само да се надявам да преодолея мъката от загубата.
Няма лек за страданието..всеки ден се будя с мисълта за теб и заспивам с нея...страшно боли, не знам колко още ще издържа.
Сега искам само спокойствие, искам да бъда сама.
Не мога да спра сълзите си, никого не искам да виждам. Ти си ми в мислите и пред очите. Каза, че искаш да останем приятели...ти никога не си ми бил приятел..а аз винаги ще остана приятелка на която можеш да разчиташ.Няма нещо което не бих направила за теб...бих даже в огъня влязла.
Примирих се с това, защото не искам да те загубя безвъзвратно. Но ти си играеш с мен, не те разбирам. Подиграваш се с чувствата ми...нима не знаеш колко боли? Въртиш ме в омагьосан кръг...сега целувките ти парят и изгарят сърцето ми, но не мога да ги отхвърля...а ти искаш всичко да вземеш от мен, искаш да опустошиш душата ми.
Нищо не остава след теб...празно е в душата ми и изпепелено като огнище където доскоро е горял буен огън. Не знам до кога.
И защо ще те оставям да правиш сърцето ми на пух и прах…да бъдеш с мен, когато пожелаеш, а после да си тръгваш без следа…знам само, че за мен винаги ще бъдеш ТИ…