Пред теб твърде дълго аз бях на колене.
В теб дългото търсеше любовта едно сърце.
Но ти си безразличен. Не сведе и глава.
Отмина ме, погази ме, остави ме сама!
И колко пъти нощем те убивах
и колко често с радост мечтите ти разбивах
и мъчех те в съня си аз както пожелая,
но утрото поставяше на тези мисли края.
А денем ти ме гледаше с искрено презрение,
изпадаше в захлас, в опиянение,
когато видеше, че няколко сълзи се стичат с бавен ход по бледите страни.
Но ето идва края на този ден ужасен,
за сетен път те мъча в моя сън прекрасен.
Отново с усмивка аз ножа в теб забивам.
За кой път сънувам, че с радост аз те убивам?