Снощи, докато ти спеше, аз лежах до теб и си мислех. Гледах те, докоснах лицето ти, почувствах кожата ти, а сълзите ми се търкулнаха от очите. Нито за секунда не се усъмних в теб, нито за минута не повярвах на приказките на завистниците, които искаха да ни разделят. Бях се озовала в онзи свят, розовият, пълният с мечти и любов. Нито веднъж не пожелах да те предам.
Вярвах ти...вярвах ти безкрайно и щях да ти бъда вярна до край! Ти успя да ме убедиш, че искаш нещо сериозно, че не си този, за който те мислех....и постигна целта си...повярвах ти, отдадох ти се, бях твоя и тялом и духом. Дори когато не бяхме заедно аз пак бях твоя. Мисълта за теб ме съсипва, очаквам телефона да звънне и да чуя твоя глас.Чаках те и все още те чакам.
Ти сигурно ще си първият и последният, който успя да ме накара да се променя! Знам, че не бих го направила за никой втори път, знам че втори път изобщо няма да има!И знам че със теб бях щастлива. Колко пъти си мислех,че ще се разделим, колко пъти плаках за теб, колко пъти страдах и ме боля? Не знам какво започвам, не знам дали ще успея да го довърша...но знам че май виждам края му. И ме боли.
Тежко е когато виждаш,че човека, който обичаш, на който си се посветила изцяло и си се отдала, си отива без да каже нито дума! Измъчвам се, лутам се в една мъгла, не знаеш къде е изхода, но знаех че скоро ще го откриеш,а с това ще настъпи и краят.Краят на една дълга връзка,която имаше бъдеще.
Не знам дали утре ще те видя, но знам че те обичам! Обичам погледа ти......обичам устните ти.......,обичам допира ти,целувките ти.....обичам сигурността,която изпитвам когато ме хванеш за ръка! Обичам да те гледам как заспиваш,обичам да те гледам как се събуждаш...
И сега знам, че може би утре няма да те видя...обич моя... Само аз знам как тежи този камък в сърцето ми,само аз знам колко са мокри сълзите ми.Само аз знам как ме боли и никoй не би ме разбрал.
Ще остана сама в мъката си, ще намеря сили да продължа напред, макар и с този камък залегнал в сърцето ми. Ще продължа да ставам заради теб, ще продължа да живея за теб, докато мъката не спре..докато болката не затихне, докато не дойде деня, в който ще се изправя пред всички и ще се изсмея в лицата им. Само аз обаче ще знам, че там в сърцето ми има едно кътче, едно място предназначено за теб...обич моя....