на Юлиан( Академик Сф)

Умиращ пламък пълзи по листите и плаче,
обагря ги с последните сили.
Светлините вече не преливат,
а думите са птиците безкрили!

Умира утрото и плаче-
изрязало живота си на ленти.
Разтяга часовете и ги влачи,
заключвай ги в тежки сенки!

Умиращо сърце не плаче. . .
Кърви през парещите го секунди.
Туптенето - последен напън,
страхът и ужасът са чужди.
Не искам да гасна –
нека сам слънцето!
Не искам да бъда утрото –
и то си отива!
Не искам да бъда сърце –
то спира да бие!

Аз мога да съм всички не видяно,
нечуто и недокоснато.
Аз мога да съм съкровена мечта вечно жива.
Сълзите ми се оглеждат в очите ти и те молят:
"Направи ме щастлива "...

В памет на една любов:((((