Студено е! Навън е адски студ. Студ който плъзва и в сърцето ми. То го познава, защото не един път го е усещало. Не един път е било наранявано и самотно.
И днес отново няма кой да го стопли.
А то иска Теб! Само Теб!
А ти си толкова далеч от мен,толкова далеч от очите ми и толкова близо и дълбоко в сърцето ми... И Ми липсваш... И нищо не може да те върне.. И Боли.... Затварям очи и отново виждам лицето ти.
Виждам очите ти, устните ти, ръцете ти... Толкова много ги искам, а са толкова далеч.
Протягам ръце,за да те докосна, но ти изчезваш... и така отново и отново всичко се повтаря.
Идваш и си отиваш като слънцето, за момент стопляш душата ми и след това отново оставяш студа да заледи сърцето ми...
Толкова мисли... Толкова чувства... Толкова много неща искам да ти кажа... Толкова много думи, за които никога не намерих сили да изрека..
Имам нужда да ти кажа всичко което чувствам, но не мога.. а може би.. може би думите са малко , за да опиша какво чувствам... Дали няма да сгреша? Обзема ма панически страх...
Страх ме е от самотата..от забравата..Страх ме е да не дойде ден,в който ще забравиш дори името ми..и тогава ще съм една от многото.. А някога бях специална.. Някога бях всичко за теб... Ах, колко ми липсва онова време и колко много ме е яд и колко много ме боли, че не мога да го върна, че толкова думи ще останат неизказани, толкова действия ще останат недовършени...
И защо? Заради една глупава постъпка! Прости ми! Не исках да стане така! Наистина не исках....
Сгреших..Съжалявам! Не разбра ли? Липсваш ми..
Искам те! Липсва ми всичко в теб.. Липсват ми ръцете ти, който така нежно ме докосваха.. липсват ми устните ти, които ме изпепеляваха.. Липсват ми очите ти..Онзи дълбок поглед,които ми казваше толкова много.. ...А ти си толкова далеч от мен... И отново в мислите ми нахлуват красиви спомени, за времето когато ти и аз бяхме едно цяло.. Когато ти и аз бяхме "ние".. когато сливахме душите и сърцата си в едно.. За времето ,когато аз бях твоето момиче, а ти бе всичко за мен. И това време....
толкова копнея да го върна.
Поне за миг.. Поне за миг да си отново мой.