На любимия
Когато думите са толкова излишни вместо в снимката на своя идеал се вглеждаш във високата луна и себе си не си предал...
Тогава вярвай на приятеля,за вечност що извика любовта,с когото ти споделяш нощите,мислите и хиляди неща...
Тогава знай,че си обречен,че роб си,заклел се в обичта,че първият превръща се във вечен,макар да има други след това!
Тогава вярвай на една идея-преследвай глупава мечта и знай,че няма никой да посмее да вдигне срещу теб ръка!

Да,някои ще си кажат-тази сега защо пише такива неща,а не каже директно каква и е историята,но според мен това стих. Говори повече от самите факти..Не искам да ви разказвам историята ми,защото ме боли когато си спомням за този човек, защото той вече е далеч от мен,в друг град и всичко като че ли е свършено... Хора, обичайте се и не позволявайте на никой да ви отнеме щастието.. И четете по-често списания като това, защото хората тук, споделяйки историите си,ви правят съпричастни към нещата от живота въобще,защото това е животът-суров и маргинален,но ние сме длъжни да го изживеем достойно!