Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Послания
“...поне за миг да полетя”
От: 6у6и, 15.08.2005
...И макар, че от кал сме направени, Господи, аз не искам във кал да прекарам живота си. И не искам тъй ням да стоя край брега да очаквам промяна и все да мълча.
Как искам да живея в един различен свят!
Не, не ми казвай че греша-не ме дърпай назад!
Моят път не е твоя, нека сам да вървя!
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!
Моят свят не е твоя, искам сам да вървя!
Но преди да пропадна, поне за миг да полетя...
Да ми в общи линии това е... нека да бъде едно послание за всички широкоскроени хора, които не се страхуват да вървят напред.... и за хората, които умеят да разкъсват оковите на живота с усмивка.
Ех... май казах достатъчно... ако някой има някакъв интерес към написаното може да ми нахвърля два-три реда.....
Целувки на всички...
Byyeeee :) poslepis:(USMIXVAITE SE POVE4E!!!) :)




