Поредната вечер в която не мога да заспя. Там където отиват птиците, искаше ми се да дойда с теб. По устните блестят капки роса и прашинки пясък...докосват ме нежно.

Щеше да бъде по-хубаво ако беше с мен. Времето прецака живота ми, само аз знаех, че щеше да боли.

Сам си, а аз винаги съм била до теб-Просто исках да те обичам. Небрежно само ще те попитам - искаш ли да бъдеш с мен в простите неща? Не е важно какво мислиш, чуй какво ти казва сърцето. Понякога случвало ли ти се е да следваш инстинкта си?

Ако го направиш аз пак ще бъда с теб. Искам слънцето в очите ти да блести по-силно от преди. Вярно е, не сме говорили за нищо в което има някакъв смисъл. А аз те чувствам близко...топлината ти ме кара да настръхвам от обич. Желая те..независимо колко неприятности ще ми донесе това. А ти не знаеш.

И аз не бих могла да ти го кажа...думите потъват в дълбокото... Надявам се само да го почувстваш. ДА се вгледаш в очите ми-те ще ти кажат всичко, дори да се опитвам да те излъжа. Опитай се да ме познаеш сред хората, опитай се да ме видиш в тъмнината.

А ти беше питал за мен? Няма друг начин с който да се изразя. Душата ти-тя ще чете мислите..само потърси знаците. Няма да ти бъде много трудно...