Късно е. Стенният Часовник бие 12.
Из стаята се разнася свеж, натрапчив аромат на "B.U.". Разтопен, восъкът от свещите се стича надолу по канделабъра и се вледенява. Ти имаш всичко, за което някога си мечтал. Имаш пари.Имаш всичко но не и мен.

Събличам късата розова нощничка и я захвърлям върху сатенените чаршафи.
Винаги сам мислела, че външният вид не е най-важното нещо, сега разбирам че съм грешала. Лъскавото червено BMW спира и с малко закъснение влизам в "R`N&B" клуба. Естествено, всички погледи са върху нахаканото момиче с мерки на фотомодел.

И ти беше там! Изгубил ума и дума, вперил поглед към малката чаровница, ти дори не помръдваше от мястото си. Какво ти става? Не я ли познаваш? Непознатата ти замая главата и открадна мислите ти?! Колко си посредствен. Колко обикновен. Колко предсказуем.

Имаш пари и си мислиш, че с тях можеш да купиш всичко. Може би всичко, но не и мен! Бутилката с изискан алкохол и черпената поза какво правят на масата ми?
Господи, колко си наивен? Онова, обиграното момче, вече ми изглежда толкова смешно...

Забрави ли? Ти беше този, които ме научи да не се доверявам на другите, ти беше този от когото научих какво е да си безразличен, какво е да си непукист. Крехката , стъклена психика, която лесно се пропукваше, вече се втвърди, стана камък.

Аз се промених. А ти изглежда си все същият. Повърхностна личност. Аз обичах теб, а ти-парите си. И ме остави. Не събра смелост да ми кажеш дори едно "Сбогом!". И какво сега? Сега е различно. Сега и аз имам пари. Имам кола, маркови дрехи - вече се вписвам в критериите ти за Good Girl? Но, скъпи, ти днес не се вписваш в моите!

Телефонът звъни. Покана за танц чрез SMS - колко оригинално! Бас с приятели за мен, нали? Нека играем по твоята игра, защото когато загубиш на собствена територия, боли повече. Чак сега ли разбра, че червенокосото маце съм аз?!

О, моля те, престани с думите "Колко много си се променила!". Лесно е да си красив, когато имаш пари. Но е трудно да останеш човек, когато си богат. Днес имам всичко, а ти - защо си ми? Изградих живота си сама, постигнах целите и осъществих мечтите си, защото се борих. Аз се справих, защото вярвах в себе си, а ти си длъжник на мама и тати.

Отмъщението е ястие, което се сервира студено. То е горчиво и гадният, натрапчив вкус дълго се задържа в устата ти. Не изпитвам съжаление и знам, че страдаш още по силно заради пръстена на ръката ми. Хората са били прави- когато птичката на щастието кацне на рамото ти, не я изпускай, защото ще отлети и никога повече няма да се върне. А ти изпусна птичката и тя отлетя.

Сега си сам, както преди, но вече не усещаш дори топлината на парите си...
Разбираш ли колко си беден?!