Здрасти моя малка тайна:)

Всичко тук искам да ти го кажа лице в лице за да видя блясъка в очите ти пробягващото дете в погледа ти, което босо по душа хвърчи и се търкаля в сламата от билки. Някой неща са необясними. Веднъж ти казах искам да имам жичка към мислите ти, а ти отговори просто- не ти е нужна винаги можеш да надникнеш в тях и ми каза всичко откровено и простичко като дете което разказва на майка си когато е видяло пеперуди.

Поведемe за живота ти и аз се вместих е него съвсем естествено, рамо до рамо с теб. Ние с теб не гледаме един към друг толкова колкото в същата посока. Веднъж каза -вече се познаваме мечтите ми са на сигурно място при теб. Има неща, който просто се случват и човек никога не се съмнява, че са така когато умее да гледа със сърцето си дори и да се променят.

Това 'обичам те' не съм ти го казвала ние се познаваме от съвсем кратко и от толкова дълго време думите не са необходими, нужни са ни само бутилки минерална вода или просто вода, щастието понякога е просто като събуждане,като да си измиеш лицето със студена вода и да погледнеш към слънцето.

Реалността се сътворява от двама души, щастлива съм че мога да споделя моя свят с теб, защото всичко добива нов смисъл искам да направим всичко заедно, да споделя пътя ти нощем, с краката ми през прозореца на колата, да плуваме, танцуваме, пушим..да усетя света заедно с теб.

Нося те в мен, огромна вътрешна промяна... се чувства като хармония, нещо дълго търсено, намерено. Мога да гледам в очите ти и да прелиствам..теб..там в една градинка с рози.

Това е, едно дете си играе пред мен с превъртаща играчка, прави го нарочно, за да ме усмихне:)

Други пък се целуват. Целият свят се смее и усмихва...не че е розов, просто е реален и осезаем.

Е, малко прозвуча като пародия на щастието и съвършеността, но нито ти, нито аз се заблуждаваме, че всичко е перфектно. Просто аз те приемам, всичко което си. Знам, че е взаимно. Обичам да се събуждам до теб. Понякога се учудвам, че те срещнах сега..не съм и помисляла, че..ще се случи..така де, вероятно просто не съм се замисляла:)

Някой ще кажат, че съм млада и наивна и затова всичко ми изглежда така:) Е, все пак 18 си е такава възраст, не отричам. Но само аз и ти знаем какво е:)

Ето и едно мое стихче,което писах преди ти въобще да се появиш, но пък ти прилича:)

Виж, светулка!
Имам цялото време да спра да мисля за онази любов. Любов, правена под липите, с медна утайка, нарисувана с топло канелено, молив, вдянат в косите... Закичени цветчета безвремие. Имам ужасно много време.. да те попия, да те разгръщам, оформям дланите ти.В моите. Тя е така търпелива.. А ти.. ти си моят чаен аромат.

Развяваш дългия шлифер (побира ме даже с ръбовете), от джобовете се подават танцуващи снимки, къдрици-късмет и съвсем малка част от коня, които обича да върви срещу вятъра. Дишам в ритъма на стъпките. Ти сътворяваш такта на живота ми.. А някой обръща керемидите, тополите се разтварят в мъха си.. тогава и вселената се нарежда под друг ъгъл. за да пресече пътя ни с онова място под.. липата избухна в оргазъм. Цяла съм.