Сбогом моя любов!

Как ми се иска наистина да можех да те забравя след тези думи.

Колко години минаха? Не, не искам да ги броя. Не минава и ден, в който да не се сетя за теб. Спомена се е загнездил дълбоко в мен - като неродено дете, което продължавам да очаквам и очаквам.

Няма надежда за нас. И да те видя някога отново никога няма да посмея да ти призная чувствата си.

Дали е по-добре да не срещнеш Голямата Любов? Не знам.

Защо не се борих да я запазя?

Сега вече знам. Бях твърде млада изпълнена със суета и наивност.

Очаквах от живота още много вълнуващи авантюрки и развлечения. Е, наживях се, но никога не открих друг като теб, мили мой. Дали очаквам да прочетеш това първо и последно любовно писмо? Дали се надявам, че ще се досетиш, че е от мен?

Да сигурно за това го пиша, за да ти кажа още веднъж:

Обичам те! Липсваш ми! И надеждата умира последна...