Нали казват -"Приятел в нужда се познава".Нека да го пооправя по собствен начин-"електронно списание в нужда се познава".Сега това списание е последната ми надежда да ти кажа всичко което не успях да ти кажа,мили. Толкова ми е зле,ръцете ми треперят.

Може би защото съм болна, но може би защото не мога да живея с мисълта, че ще те загубя. Накъдето и да тръгна аз срещам теб. Неща които ми напомнят за теб. Които сякаш са твои, но без да ги притежаваш. Но това което казвам сега няма абсолютно нищо общо с това което ми се въртеше в главата преди да седна и да ти пиша.

Вчера мислех над факта защо се срещнахме и се запознахме....изглежда нямам отговора на този въпрос...а така искам да го имам. Толкова неща ни спират да правим нещата които искаме заедно. Неща които са се случили с теб и с мен през годините през които не сме се познавали. Нека не преглъщаме фактите, че сме живели толкова близо един до друг без да се познаваме(нека да обясня на читателите, че живеем в един и същи град, в една и съща област на 5 мин. един от друг, познаваме едни и същи хора, и двамата сме сякаш създадени да се познаваме, като малка съм минавала над милион пъти покрай неговата къща след училище и никога не съм го срещала-а мога да ви кажа, че аз помня хората които живеят близо до мен! На всичкото отгоре сме фенове на една и съща програма, спомените ни са едни и същи и някои ще рече че сме се наговорили да си спомняме едни и същи неща! Родителите ни са почти едните и същите откачалки и ние не се познавахме допреди няколко месеца(5 месеца ако трябва да бъдем точни)Той се обаждаше на любимата ми програма и от там аз започнах върло да му се възхищавам!А той още не ме познаваше и не знаеше коя съм докато не влезе в този наш форум и започна нашата приказка)

Беше ми даже минало през ума да пиша на Море от любов и да им разкажа колко много обичам този човек, но не мисля че биха повярвали на всичко ако им разкажа. Даже една приятелка, която ме познава доста добре не ми повярва като направих грешката да и разкажа какво се е случило с мен. За това, че той ме прави щастлива и там май ми отиде приятелството с нея. Тя ме погледна със сините си очи и не можеше да повярва, че аз казвам истината.

Толкова странни неща започнаха да се случват откогато го срещнах, мили читатели, че чак аз самата не мога да си повярвам! Не познати хора започнаха да се доближават до мен и да говорят с мен...лампи по пътищата започнаха да светят когато се приближавах към тях, а след това изгасваха и аз се спирах и ги гледах и хората които минаваха с мен и след мен за тях тази улична лампа не светваше!

Тогава разбрах, че става нещо гнило, че излъчвам топлина, топлина от обичта която ми беше дадена от него! Пък и по-странни неща се случиха, в единствената приказка която никога не събрах смелост да прочета(от биологичния ми баща беше-или поне така мисля)той взе и ми я прочете...в нейното начало стоеше че Малкия Мук живял в Никаея-така той наричаше дома си. "-Но нека да оставим това"-се обърнах аз към мозъка си който не можеше да повярва на съвпадението.-Случват се такива неща.

Успокоих се за няколко часа докато не стана и не-знам-си-кое-подред странно нещо.Тогава слушахме "Море от любов" заедно-бях го наказала за нещо пък и той знае аз колко много си го обичам и решихме заедно да го слушаме с помощта на програмата-Скъпе. Там двама сладури обясняваха един на друг колко много се обичаха (като изключим факта че те са били на нашите години когато са се запознали-но нали това се случва....или?)

И водещата ги попита коя била тяхната любима песен и когато те запяха нашата песен-(моята и неговата)тогава щях да падна от стола а той да се задави с храната която в същия момент дъвчеше. Тогава почти преля чашата на моето търпение. Изгледах още едно тяхно предаване и когато момичето обясняваше колко много се радвала, че мъжа и я подкрепял когато родителите и са се разделяли(и моите родители се разделят точно сега)мисля, че тогава щях да припадна!

Веднага му казах какво е станало...попитах го защо се случват тези неща...и той не знаеше...барабар с нещата които посочих по-нагоре в скобичките-Добре,не смятате ли че е странно?Стигнахме до заключението че не правим нищо грешно ако това има в предвид съдбата.

Обичаме се но по приятелския начин.Ха!И тогава аз реших да си ударя един шамар да не кажа какво мисля за обичта между нас...по какъв начин аз го обичам..но нали му бях казала деня преди това,не бях скрила нещата както трябва и той схвана че го обичам по другия начин,онзи начин с физическите неща и тн.

Стигнахме до решението че да приятелството ни е мнооооооого по-скъпо от другата връзка и така си остана всичко.Или поне така остана всичко-до днеска. Имахме си една от нашите кризи, понякога мои или негови в които искаме да се затворим. Но сме се разбрали, че ще се отсвирим последни-приятелите, близките ще ги отсвирим първи, но последните ще бъдем Ние.

Днес имаше сълзи,обещания и тн.И от двете страни.Той ми обеща (днес сме 6-ти декември 2005)значи до петък му поставих задача-да ми докаже че ме обича...не да ми го казва а да ми го покаже по някакъв начин!

А сега мили четатели аз не мога да си намеря място,не мога да живея, да дишам, да чета да спя без него,без гласа му,без смеха му,без това да чувствам че е там някъде и че с спокоен с мен и да знае че аз съм щастлива с него.

Той е тревата, цветята, снега, уличната лампа, хората, смеха, мисълта, облаците-ВСИЧКО! Имам чувството че откачам-за първи път съм щастлива в живота си?!За първи път съм щастлива!И само мисли ми се въртят в главата-ами ако тръгне?Ако се затвори, тогава аз какво ще правя?

Хапчета ли, ми да, самоубийство...защото без него няма живот. Той е най-добрия и приятел, моя лъч светлина, моя рицар в блестящи доспехи, моето бяло меченце,моя свят!

Пиша това дълго писмо мили читатели, за да ви кажа, че ще намерите любовта!Тя е близо до Вас,толкова близо че чак усещате духа и,гласа и,смеха и! И Вие можете да бъдете щастливи,както сега съм аз.

Защото го обичам. (към теб,Н.P.К.)