Искам, мило, да дойдеш и да ме попиташ дали те обичам .Аз без да се замислям, ще изкрещя: "Да, любов моя, обожавам те, обичам те повече от себе си, повече от всичко на света......."

Обичам те, слънчице, обичам те, но теб те няма.

Самотата ме раздира ден след ден. Обичам те,.... обичай ме!! Не ме наказвай така, теб те няма-това е моето наказание. А къде си любов моя, къде си, ах как искам да си до мен, искам те...

Днес пак видях лицето ти, празния поглед, с който ме гледаше..Сякаш не помниш миговете, прекарани с мен, сякаш ме виждаше за първи път, сякаш не съм била никога част от живота ти...сякаш си ме забравил.а как ме обичаше... помня всяко твое движение, всеки поглед, всяка усмивка, нашата първа целувка, всичките ни целувки...сякаш беше вчера, когато бях в обятията ти, когато ми шептеше, че ме обичаш и ме целуваше с такава страст, когато копнееше за мен и тялото ми, когато не можеше да се отделиш от мен, когато не можеше да дишаш без мен..

Нима си забравил това време, нима си забравил мен....?
Нима си забравил мен и любовта ми, тя бе силна, тя те изгаряше..тя изгаряше и мен.

Горях бавно ден след ден по теб, до сега, когато теб те няма и от мен остана само въглен.....сърцето ми е празно...в душата ми е пусто....не намирам покой за ранената си душа.

Ежедневието ми е сиво.. през деня не спирам да мисля за теб. Непрекъснато виждам неща и ми се случват неща, които ме свързват с теб,които ми напомнят за теб.

Когато съм вкъщи гледам снимките ти и плача, ах колко плача.... когато излезна от вкъщи се оглеждам на всеки ъгъл за лицето ти, и ако успея да те видя макар и за миг, сърцето ми пронизва остра болка, вместо да получа удовлетвореност.. вечер,когато се сгуша в топлото ми легълце, тогава вече е страшно, спомените нахлуват в мен, и не ми дават да се успокоя и да заспя.

Всичко можеше да бъде много по-различно и това ме съсипва......

Умирам бавно ден след ден, изстивам, лицето ми избледнява, а може би накрая няма да издържа и ще се затрия от този скапан живот, защото няма да успея да издържа на тази скръб и бих се подложила на адските мъки..защото тях ще мога да преглътна, но това, че теб те няма и си далеч от мен – НИКОГА.

Обичам те, слънце, как искам да го знаеш, миличък..обичам те....