Отнеха ми най-скъпото, взеха ми всичко...отнеха ми ТЕБ.

Взеха ми сърцето ти. То беше мое, беше тук в мен,то биеше до моето сърце..аз го пазих, исках да ТЕ имам вечно...

Имах те, сега те нямам, имах ТЕБ , имах всичко на света... Бях щастлива, бях с теб, бях до теб, ти ме обичаше, целуваше ме, искаше ме...

Животът ми имаше смисъл; с мисълта за теб заспивах всяка вечер, заради теб се събуждах всяка сутрин.

Сега просто не живея, не съм жива, съществувам, но не живея.... Чувствам се като изпразнена чаша, дадох всичко и всичко ми взеха, а сега съм сама и захвърлена.. без път и без посока, без нещо, за което да живея.

Няма за какво да живея, няма...теб те няма, далеч си, а ах колко искам да си до мен, искам пак да сме заедно и щастливи както преди. И ти и аз да сме убедени в чувствата си и нищо да не е в състояние да ни раздели.

А защо, защо се разделихме??? Знам вината беше моя, аз те оставих, но защо, защо го направих, защо повярвах на ТЯХ, защо се усъмних в ТЕБ, след като те познавам като пръстите на ръката си..след като знам колко чист и искрен си ти, защо го направих..заслепена ли бях от ярост, или толкова засегната от обида...

Ах колко съжалявам, толкова много съжалявам... съжалявам, че продадох любовта ни за една лъжа, съжалявам, че повярвах на тях, тези които отчаяно искаха да ни разделят(тя искаше теб, той искаше мен).Толкова много съжалявам, но ти защо не можеш да ми простиш, прости ми, ангелчето ми, прости ми..

Прости ми, защото те обичам, обичам те, любов моя, обожавам те..

Без теб не мога да живея, минаха вече 2 месеца от раздялата ни насам, а аз още не мога да те преодолея, не мога да те забравя, да се откажа от теб и да продължа напред. Не мога, но и не искам, отчаяно искам да си те върна, отчаяно се боря за любовта си.

Но кажи ми, кажи ми какво да направя, за да повярваш отново в мен.

Кажи ми, нима си забравил, безброй многото прекрасни мигове, прекарани с мен..нима си забравил това време, когато ме обожаваше, когато не можеше да се отделиш от мен, когато не ме пускаше да се прибера, за да не те оставя самичък.

Помниш ли всичко това, миличък, не не ми казвай, че си ме забравил..това не е възможно.Аз съм ти голямата любов, както и ти моята...

Аз не мога да те забравя, и ти не ме забравяй, слънчице, не ме забравяй....