Това е до всички вас, открийте се сами. В кой образ ще се познаете?

Намерете се и ми споделете вашето мнение, каквото и да е то.
Прочетете тази история, това е лично мое дело, което искам да споделя с вас.

Отправям го главно към женската аудитория. Дано докосна сърцата Ви.

Без заглавие!

Аз съм малка пеперуда. За да стигнеш до някъде първо трябва да отидеш до "никъде". По пътя си безкрайно се променяш....! Тази метаморфоза не може да се избегне минаваш през своите фази, докато се превърнеш в това което си. Всяка независимо до каква степен на развитие е си е пеперуда, но вътре дълбоко в душата си.

Гъсениците не се виждат колко са грозни и си мислят, че единствено те са красиви. Присмиват се на останалите, че са грозни и зелени. Ах, каква заблуда! Какъв омагьосан кръг!

Може да съм малка, да имам малки крила, но крия едно огромно сърце. То се бунтува и бясно се гърчи. Търси начин да намери място в малкото ми тяло. Незнам другите какви сърца носят. Виждам само, че моята окраска е малко по-различна.

Но нали знаете как реагират на различните?! Или ги презират или заради интерес застават около тях.

Това не ми хареса и все се опитвам да се слея, но ах тази окраска!

Хубаво е, хубаво е, че има такива от моята окраска. Така знам, че дори да ми отнемат крилата, винаги ще има някой, който да ме спаси. Да не позволи да падна от високо или да ми услужи със своите крила. Вече се убедихте колко са важни крилата. Не се появяват току-така. Трябва да с ги заслужиш.

Гъсениците нямат докато не узреят и не се чувстват достатъчно свободни.

Тези с чистите сърца стават винаги бели пеперуди. Те летят високо и виждат повече.

А, това там на клона Вие ли сте?