Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Послания
Изповед
От: Di, 12.01.2006
Обичам те, и никой и нищо не може да промени това, колкото и да ме боли, не мога да спра да мисля за теб, искам те, сънувам те, ревнувам те. Може би си прав, че след като не можем да бъдем заедно трябва да продължим напред всеки да живее живота си но да запазим любовта си, за да можем да живеем без да се самосъжаляваме, но не мога да го направя умирам от болка като те виждам че си щастлив без мен като виждам че се интересуваш от друга жена въпреки че ми казваш че между вас няма нищо.
Как да спра да те обичам, незная а така искам да бъда щастлива, не искам да страдам за теб и за любовта ти която вече не е за мен. Ти искаш от мен да бъда безчувствена, да бъда щастлива без теб но да не спирам да те обичам, ти искаш от мен да не ме боли когато имаш среща с друга, когато всеки ден се виждаш с нея/и ми казваш че няма нищо между вас/как да повярвам, как да живея, как да продължа.
Знам че някой ден ще си отидеш завинаги от мен, не ни е писано да бъдем заедно, и тогава ще умирам от болка, сълзите ми няма да стигнат за теб, но ще бъдеш в сърцето ми завинаги специален и единствен.
Благодаря ти за всичко което си ми дал, благодаря ти че си до мен, благодаря за любовта, за топлината за човечността.
Знам че, ще ми липсваш до края на живота ми,но ще запазим хубавият спомен колкото и силно да боли.
Благодаря ти, че те има ОБИЧАМ ТЕ.




