Човек винаги иска това,което няма...! А ни се струва, че искаме толкова малко, че ни е нужно толкова малко за да бъдем щастливи! Дали в търсенето на това предполагаемо щастие не губим толкова скъпи и пълноценни моменти?! А кой може да каже, в действителност,в какво се състои то?! В това, което ни очаква накрая или в това,което стои пред нас и търпеливо чака да бъде изминато?!

Търсим Любов...,а готови ли сме да й се отдадем цялостно, да се борим за нея...?! Твърде много хора се задоволяват с илюзията за това понятие, което днес е доста размито като значение,като смисъл, като цел.

По-лесно е да смятаме, че ни е достатъчно да имаме човек до себе си, заблуждавайки се, че той ни носи някаква сигурност, но каква?!И аз съм страдала обичайки..., но дали обичайки истински..или вкопчвайки се в идеята за един човек?!

И сега съм обичаща...,подчертавам.. НЕСПОДЕЛЕНО(не по начина, по който искам)!!! Имаше моменти,в които се чувствах излъгана, подведена, използвана.... ненужна..., но от кой?!

Всеки един от нас минава! по този път, но дали всеки е научен да вижда това, което трябва, да усеща това, което е нужно, да чува това, което е необходимо..за нас самите?! Ако наистина успеем да прогледнем...щяхме да се радваме, съвсем по-детски .., чисто на Слънцето, което изгрява в Очите ни всяка сутрин.., на цветовете, които ни заобикалят и зареждат с яркостта си, на красотата, която изпълва ежедневието ни...на мелодията в нас..и пространството около нас, на хармонията или поне желанието за постигането й, щяхме да знаем, че всеки един ден е колкото първи за нас, толкова и последен и щяхме да му се насладим максимално, защото го можем, защото го искаме...

Хората казват, че болката учи, аз смятам че щастието учи не по малко, но щастието, което откриваме вътре в себе си, истинското..от това,к оето сме, от това което можем да дадем на другите, а то е много...
То е като Водата - без начало и без край!

Истината е, че болката идва от исканията ни, от очакванията ни, от желанията ни...съвсем по-човешки недетайлни, неизразени, недоизказани.! ..от идеята да заключим някой в сърцето си и да хвърлим ключът! о, да затворим някой в себе си, с риск от задушаване...

Това, което много хора са открили, а и аз за себе си..е, че Любовта към някой - истинската и изпълващата е по-силна от нуждата от него...

Единствения начин да "преживеем" нещо или някой е да спрем да преживяваме в себе си..! Любовта няма да си отиде, най-малко гонейки я...тя е цвете, за което трябва да полагаме грижи...за да цъфти, за да цъфтим и ние с него!

Истинското щастие се състои в това, да правиш другите щастливи...! Това е щастието за мен...Това ме кара да се усмихвам, дори когато ми се плаче, дори, когато ме боли...;о)

С тази..."изповед"..искам да пратя цялата си Любов към вас...ако трябва да бъда Сфера разпръскваща Светлина във всички посоки ще бъда...ако трябва да бъда Лъч концентриран в една точка ще бъда...

Но над всичко това ще бъда щастлива,защото....защото имам Себе си!