Този път наистина си тръгвам...Завинаги...
И никой и нищо не е в състояние да ми спре.

Аз сама си отидох. След като четири месеца се мяташе като ранено животно в ада на собствените си чувства – чувство на обида, яд, агресия, мъка, печал...

Отиде си...Остана някакво жалко подобие на човек – смазан, поруган, обезчестен, забравен... Остана сянка... И жестоката непоносима болка...

Ооо, болката! За нея мога да говоря с часове!
Да няма с кого да си кажеш две думи, да се нахраниш, да си легнеш, да се събудиш...
Да няма кой да те заведе на лекар, а там да е пълно със щастливи бъдещи татковци....

Да няма кой да те държи за ръката, докато глюкозата тече бавно...а ти плачеш и дори не можеш през сълзи да обясниш на доктора, че не те боли тялото, а душата....

Да не можеш да станеш от леглото, а през това време бащата на детето ти да кара ски някъде с „истинското” си семейство...

Да искаш да се прибереш вкъщи, а вкъщи да няма, щото вкъщи не е физическо пространство, а усещане за топлина и комфорт...Щото вкъщи не ти е дома на някаква мърла от „Младост” 4, където всичко е пропито с гадостта на чуждото минало... И да искаш, ама неистово да искаш да се махнеш от всички и от всичко...

А то всъщност искаш да избягаш от себе си.

Няма къде да отидеш, моето момиче!

Отивам си от теб. Защото няма такава любов – като вечна агония и терзание по отдавна изгубеното достойнство.

Пак казвам. Няма по-голямо зло от това да изоставиш бременна жена.

Аааа, има...Да не искаш собственото си дете...Да не го признаеш.

Не можеш да ни изтриеш от лицето на земята – ИМА ни...И ще сме там....И ще боли повече да не знаеш дъщеря ти яде ли снощи, плака ли, как е?

Ние обаче можем да те изтрием. Завинаги. Да те няма.

Да спре да боли. Да спре да се върти света и живота да спре, ама да не боли. Щото повече не се издържа.

Всеки опит да ни видиш ще бъде париран, с цената на адски мъки и унижение. Ще бъде трудно, но мога да продам и душата и тялото си, за да бъде детето МИ добре.

Ще получаваш от нас по една снимка годишно. От рожден ден с торта... Н

ие не искаме нищо от ЧОВЕКА, постъпил НЕЧОВЕШКИ с нас...

Днес си тръгвам