Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Послания
Отначало
От: Меа, 20.03.2006
Дали ще бъде същото?
Дали ще бъде ново?
Дали ще бъда аз?А ти?…
И всеки път с надеждата май си оставам, и с онзи глас в мен, който ми припомня лица и случки, и думи, и песни, и напомня за мен, най-вече за мен.
Сетих се и за онази картичка за рождения ми ден-онази с малката панделка, сещаш ли се?
Сещам се за теб и когато гледам през прозореца,когато виждам хиляди влюбени хора по улиците, сещам се за теб и когато гледам към Слънцето-толкова чисто и светло като теб.
Сещам се за теб когато и гледам декоративната малка палма в хола, с онази забучена пръчица с пчеличката. И запалената клечка кафе от индийския магазин, и оранжевата свещ с дъх на праскова, и черната кожена гривна на ръката ми, и диска с любимите ми групи …..още ти усещам парфюма(да знаеш)…
Обаче не искам да спирам до тук, искам да продължа напред..без теб, макар и толкова много неща да ми липсват сега, макар и да се чувствам малко сама, искам да се променя, да бъда различна..по-добра,по-усмихната и по-хубава.
Спрях да гледам снимките ти вече, и диска ти спрях да слушам,и гривната свалих, и индийската ми клечка е друга и свещта също, и вече не нося онази любимата ти горница-червената с жълтите ленти по ръкава,…..знаеш ли добре ми е така, липсваш ми, но се радвам, че не си с мен-странно,нали?
По-скоро доста откачено.
Сега съм по-свободна, не ми тежиш…..не чувам вече гласа ти и не те припознавам по улицата, вече не прегръщам чужди хора, и мислите ми са свободни, отърсвам се малко по-малко и се радвам за теб.
Дано да си щастлив някой ден,по-щастлив отколкото с мен(а бяхме ли щастливи?)
Blue six-pure………




