Не мога да повярвам, че тя си замина.

На нищичко Господи, на нищичко в живота си не съм вярвала така.
Стоя и не виждам тези размазани букви. Нямам любов празна съм като съд.

Защо оставихме всичко да си замине. Аз имах провалено семейство, отказах се от всичко и вярвах само на нея – любовта.

Какво да правя сега? Накъде е пътя?

Нямам сили да си вдигна главата, но вече разбрах нищо не се заповядва на сърцето.

Страшно ми е зле и то още повече пих кафе и треперя ще ми се скъса душичката. Знам че затова никой не може да ми помогне 2 години и половина, отдавахме себе си и какво края ли!

И защо го правя аз? Не мога вече дни плача и незнам нищо. Няма да бъркам хората.

Вярвайте в любовта и знайте едно, което той и казваше винаги - Любовта е такава каквато сам си я направиш.

Аз прощавах до болка и плаках нощем, но съумях да се радвам на най-мъничките неща защото съм такъв човек! Няма да обичам никого така.

Той бе първият и последен. Тежи ми душата не мога да нося повече тези дни.

Накрая ми каза: ”Искам да те мразя, но оставаш душата и сърцето ми! Бъде щастлива ти го заслужаваш, бъди!” и плака със мен

Не издържам и пак незная кое е по силно!

ОБИЧАМ ТЕ Любов ПРОСТИ.

На Р.