Здравейте,

В тази история ще ви разкажа за жената, която промени живота ми изцяло и ме превърна в това което съм сега. Запознахме се когато бях на 16, а тя на 15 и няколко месеца по късно тръгнахме.

В Продължение на 2 години изживяхме невероятни и вълшебни мигове заедно. Винаги се държахме за ръце докато вървим, винаги седяхме един до друг прегърнати, говорехме си най-различни работи и хората около нас се едно не съществуваха.

Когато излизахме с приятели те бяха напълно игнорирани от нас защото просто бяхме слепи и глухи за всичките неща които ни заобикаляха. Казвахме си поне по 20 пъти на ден че се обичаме завинаги и още поне по 100 мили думички.

С течение на времето обаче аз започвах да се отдръпвам от нея, не и показвах колко много я обичам, не и помагах винаги когато тя имаше нужда от мен, понякога и я обиждах, за което много съжалявам, но тя и за миг не си помисли да ме напусне. Така прекарахме още 2 години заедно...просто по навик от моя страна.

За миг не съм се замислял колко много болка съм и причинил през това време, за миг не съм се замислял че вече не бях най-доброто за нея. Това обаче се промени след като заминах за 5 месеца в чужбина, никога преди не се бяхме разделяли за повече от седмица. Още с пристигането си там аз осъзнах, че тя е всичко което имам и всичко което искам от живота.

Когато се върнах нейните чувства не се бяха променили въобще, тя ме обичаше също както преди 5 години. От тогава аз започнах да се старая да променя много неща в поведението си, но в началото нямах добра успеваемост. В същото време в нейният живот нахлу неин колега които и казваше, че я обича всеки ден и я караше да ме зареже, казваше и колко лош съм бил, което от една страна е вярно , но аз бях на път да се променя.

Преди 3 месеца тя забременя от мен, но за мое съжаление не го приех както един мъж трябва да го приеме и незабавно исках да махне детето. След няколко дена размисъл обаче реших, че трябва да го запазим, но вече беше късно да искам това от нея и тя го махна.

През времето което тя ходеше по доктори аз пак не бях до нея и не я подкрепих за нейното решение, за! което съжалявам сега.

Дойдоха времена когато пак нейния колега беше там, за да я успокоява и да и казва, че аз съм лош и не я заслужавам. След няколко месечни интриги тя се двоумеше какво да направи и пак избра мен, за моя радост, и аз ще се опитам с всички средства и начини да и покажа, че заслужавам шанса които тя ми даде и които ми е давала през годините през които бях ПЪЛЕН БОКЛУК.

Чрез тази история която прилича повече на обяснение искам да кажа на мъжете и момчетата, че не трябва да забравят, че и отсрещният човек има чувства и то силни и никога не трябва да го нараняваме!

ПП: Аничке, знаеш ли какво се промени в чувствата ми от момента в които се влюбих в теб преди 6 години до сега?......

НИЩО, ОБИЧАМ ТЕ С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ И ДУША ЗАВИНАГИ!!