Опитах се да забравя... Опитах се да не мисля... Да не чувствам...болката в душата си и теб...в сърцето си!

Направих отчаян опит-НЕ МОЖАХ.

Но знам, че ти си минало, че изгубих всичко, както пясък минава през пръстите ми...

А исках само шанс...да ти покажа коя съм, да те направя щастлив, шанс за мен - да имам тебе и ново начало за теб...за да ти върна вярата и любовта отново!

Знам, че нея гониш още в мислите си, но не затваряй сърцето си, моля те! Не обричай душата си...ти можеш да обичаш още...дори след нея, повярвай ми!

Аз искам да съм до тебе още! Да бъдем истински!

Само аз и ти, по-близки от всякога! Но ти си толкова далечен, щастлив във своята самота навярно...

Обрекъл себе си на нея, верен на жена невярна, чужда, само не и твоя...

Но щом не мога да те имам, с тези думи изтръгвам те от себе си... ще се опитам да те изтри от душата си, да не чувствам твое дух с всяка моя фибра!

Ето-кликвам и тебе те няма вече в мене....

Но дали....... или ще те обичам още:(