17 Юни - 6 Август 2005 г.

На 6 Август си срязах крака, зарасна и забравих за него... На 6 Август ти реши, че вече не съм ти нужен, къде отиде желанието ти да бъдем заедно?

Къде останаха забравени онези думи, които изричаше, които ни носеха огромни усмивки, щастие и радост? Останаха забравени и разходките покрай морето нали? И за капак накрая не бях заслужил да ми кажеш всичко дори по телефона пък няма значение, че истината се губеше нейде...

Накара ме да ти вярвам и накрая какво стана?? Само ти знаеш!

Къде остана онзи ден, в който искаше да му пратиш СМС, че не искаш да си с него? Погледни пак снимкатау виждаш ли там за последно ти се радвах още колко неща незнаеш, но какъв е смисъла да ти ги казвам или пиша като знам, че няма да влезеш тук и да ги прочетеш?

Кажи ми, а кога ще забравя? Мм?? Това не се забравя НИКОГА!

Ще запомня и 6-ти Август 2005 година! Ами ти?

Знаеш ли какво е да изгубиш всичко, само за да спечелиш любовта на едно момиче?

Знаеш ли какво е да игнорираш всички и всичко само и само за да я накараш да те забележи?

Знаеш ли какво е чувството да се обърнеш и да видиш всичко... всичко за което цял живот си се борил и в което цял живот си вярвал срутено до основи?...да губиш всичко човешко във теб със всяка изминала минута... да плачеш, защото си влюбен?

Да се чувстваш щастлив и да искаш да умреш?

Да се криеш от всички и всичко, защото си изгубил и последната капчица самоувереност, която си таил в себе си толкова дълго...

Аз... мисля че познавам едно момче, което може да ти каже. Момче,чиито живот се промени най-неочаквано. Момче, което се радваше на всичко и всеки, изпълнено с радост и добри чувства. Момче преминало през пъкала за да стигне до нея, за да се докосне до нейният свят... за да стане част от нея. И всичко това той го бе направил защото вярваше! Но уви, допират му с нейния свят беше твърде реален, той не бе измислен от фантазиите на момчето... изцеден от всичко и всички, момчето не бе готово да приеме този свят. То се страхуваше от този свят, свят на сенки и въображения... тя го предупреди, но той не я послуша.

Желаеше я толкова силно че беше готов да се погуби заради нея.

Той вярваше, вярваше, че тя е единственият наркотик, който можеше да накара кръвта във вените му отново да текне... И така - нейният свят го заобгради. Той ослепя, живота му се промени.

Човешкото у него го напускаше със всяка изминала минута, но той просто не го забелязваше. Той престана да обръща внимание на другите, престана да се нуждае... престана да спи за него живота свърши.

Чувстваше се по-слаб от всякога... легна на едно легло и се разплака. В този момент той осъзна каква огромна грешка е допуснал и колко много е заложил, осъзна, че бе останал без нещата от които преди неможеше. И все пак някак си се държеше.

Защо ли? Защото беше влюбен!! Хранеше се чрез нея, гледаше чрез нея, дишаше благодарение на нея... единствено мисълта за нея го подържеше жив. Тя беше тънката преграда, която стоеше между него и този свят.... А "той"(момчето)това бях аз...

ОБИЧАМ ТЕ ! ! ! . . . миличко,неописуемо сладко,красиво,безкрайно желано,небесно,бяло мъничко пухкавичко котенце,добричко "мое" ангелче...ти си най-хубавото нещо на целият свят, няма нищо по-ценно от ТЕБ!

Аз знам... Ти ще дойдеш, но ще бъде късно! Аз ще гния в някой гроб студен.

Ще целуваш букви вместо устни.

Ще прегръщаш кръста вместо мен!!!..