В скръбта ни се крият разни видове лицемерие. В едни случаи, под предлог, че оплакваме загубата на скъпо лице, ние оплакваме самите нас; жалим за доброто мнение, което то е имало за нас; оплакваме намаляването на нашите доходи, на нашето удоволствие, на уважението, което ни е оказвано.

Така на мъртвите се оказва чест, като пробиваме сълзи, които се отнасят само за живите. Това аз наричам един вид лицемерие по тази причина, че при подобна тъга човек лъже сам себе си.

Има обаче друг вид лицемерие, което не е тъй невинно, понеже заблуждава обществото: това е тъгата на онези хора, които ламтят за славата на красива и безсмъртна скръб.

След като времето, което заличава всичко, е прекратило у тях действително изпитваната тъга, те продължават да постоянстват в сълзите си, в жалбите си, във въздишките си. Усвоили ролята на опечалени, те искат да бъдат убедителни чрез всички свои дела, че тяхната скръб ще свърши само с живота им.

Има и друг вид сълзи, които изтичат от малки извори и пресекват лесно. Някои плачат, за да си спечелят име, че имат нежна душа; плачат, за да бъдат съжалявани; плачат, за да оплакват и тях; плачат най-сетне, за да отбягнат срама, че не плачат.“

„Внушаваме си често, че обичаме по-могъщите от нас, когато всъщност приятелството ни тук почива само на интерес. Ние се сближаваме с тях не поради доброто, което искаме да им сторим, а поради доброто, което искаме да получим.“

Не трябваше да приемам тези мисли толкова тежко? Който прекалено се занимава с дреболии, обикновено става неспособен за големи работи но тези редове хич не бяха дреболия за мене.. това стихотворение е за тебе Мила... и ако го прочетеш някога това знай че винаги ще има звезда, която да те пази и да бди над теб.

Бъди щастлива, за да мога да се радвам и аз от Лъжливото овчарче:

Минаха години не една
ти си се в моята глава,
защо не казах аз на всички за това яд ме е
и още не мога да си го простя.
Моля се за тебе всеки ден
да си здрава все така красива,
дива, приказлива.
Исках аз да ти разкажа,
колко много те желая,
но късно вече е за това
остана само спомен мъка и тъга,
заради мене или просто съдба.
Молих се за теб и ти успя,
щастлива си сега
и това ме радва повече от всичко на света.
Даже и да не ме обичаш ти сега нещо запомни,
помни и помни ще бъдеш винаги една
моята прекрасно, хубава мечта
и когато си погледна аз часа и е 22:22
винаги се сещам аз за теб .........
*благодарен аз ставам и не съжалявам за каквото и било;
*благодарен съм ти за това, че помогна ми аз да видя живота си от другата страна;
*благодарен съм ти за това, че помогна ми да видя колко хубав е света.
Чудя се защо не казах аз на тебе за това
сигурно, съм си мислил, че при теб не е така,
както стана в моята глава!?.{П~

Никога няма да те забравя ... !!