Когато затворя очи те виждам отново до мен.. Да ти си същото момче, същия човек, усмивката, очите ти, целувките ти, прегръдките ти...

И ето отново ме хващаш за ръка и не ме пускаш, нито за момент, галиш лицето ми и повтаряш колко е голяма любовта ти.....

Смееш се защото аз се смея, плачеш защото аз плача, докосваш ме все едно съм кукла от порцелан... Ти си пак до мен, отново има някои които ме обича и вярва в мен ,които мисли че съм прекрасна, невероятна, който има нужда от мен, на когото мога да дам всичката си любов.

Не любовници, а приятели, не приятели, а сродни души... Но защо само когато затворя очи мога да превърна в реалност най-съкровената си мечта ?!!?!?

Защо ти е толкова трудно отново да ме обичаш, защо ти е толкова трудно да не ме нараняваш, не помниш ли онова лято, не помниш ли всичките месеци когато бяхме заедно...

Прости ми! Прости ми, че те наранявах, прости ми, че те обиждах, прости ми, че те карах да плачеш. Прости ми, че те обичам от цялото си сърце.

Но от тогава минаха 2 години, 2 години през които аз мисля, мисля, мисля, мисля за теб, ти ми отмъсти за всичката болка, която ти причиних, защо тогава още го правиш със същата злоба, защо не ме обичаш вече ....защо пътищата ни се разделиха....

Ти ме използваш, но дори и за секунда с теб аз бих загърбила всичко, което има стойност за мен, защото ти беше и ще си най значимото нещо в живота ми.

Знаеш ли колко много означават твоите думи за мен? Знаеш ли как се радвам като малко дете на твоето внимание ?....И знаеш ли колко ме боли когато си далеч от мен, когато прегръщаш друга, когато друга те прави щастлив...

И аз сега стоя сама...толкова сама... Протягам ръце към теб, затварям очи, за да те видя отново до мен, топля се от думите ти и се хващам за тях за да открия малко нежност, която да озари лицето ми....

Толкова малко ми трябва, за да съм щастлива, искам толкова малко от теб, а аз съм готова да ти дам всичко, което поискаш, макар че вече нямам почти нищо освен сърцето си. Макар и разбито на късчета, макар и свито, изпълнено със страх аз го пазя за теб!

Дали това е любов -незнам.. Може би някой ден ще срещна друг, към когото ще изпитвам по-силни чувства, но дали ще мога?? Дали ще мога да обичам със същата сила, да понасям със същото търпение,да запазя вярата в любовта и във хората?

Дали го правиш нарочно, не знам... но ти си единствения който може да унищожи всичко светло в мен, но и единствения който може да го създаде от нищото ..

И ето след толкова време на самота, след толкова болка, аз намирам сили да протегна ръка ..ще я поемеш ли ?!А

Ако застанеш отново до мен аз ще ти дам всичко, но ако ми обърнеш гръб отново, ще загубя всичко, ще загубя теб.. :(