Вървя по осеяния със светлина път, но нищо не виждам, болката е затъмнила душата ми...

Вървя сред хиляди хора, но не ги различавам, виждам само теб в лицата им....

Вървя...., но сякаш сам спряла, животът минава, но покрай мен.... Изгубих те, плаках, молих се, надявах се, беше ми останала надеждата, сега и тя си тръгна!!!!

Как е възможно да обичаш някои с цялото си сърце, въпреки да осъзнаваш, че той не е за теб, не те заслужава, че пак ще те нарани, че е боклук, че никога няма да се промени и всеки път отново и отново ще те наранява без да му пука!

А аз пак те обичам, обичам те с цялата си душа! Да нарани ме за пореден път, за пореден път не оправда очакванията ми, за пореден път плаках като някоя глупачка! Но аз пак сам готова да простя само да чуя гласа ти, пак сам готова да се унижа стига да ме помолиш!

Господи чувствам се жалка, нищожна глупачка! Никoй никога не ме е унижавал така, никoй не ме е карал да се чувствам толкоз ужасно, така да ме боли, а аз да продължавам да го обичам дори по-силно!

Може би съм полудяла, да това не съм аз, онова момиче, което имаше достойнство, което се усмихваше винаги, което сега никoй не може да познае!

Вече съм изтъкана от мъка, болка и самосъжаление, обърка се целия ми живот, съсипа се всичко, света рухна в ръцете ми и всичко заради какво, защото исках да обичам някои с цялото си сърце, а той реши да се подиграва с мен!

Неописуема е болката която изпитваш щом трябва да забравиш някои, които толкова си обичал, за които си мислил толкова време, с които са били свързани всичките ти мечти!

Няма ги вече мечтите, няма я и реалността, нямам нищо нито душа, нито сърце!

Не мога вече да се моля за теб и за любовта ти, нито за вниманието ти, нито за приятелството нито за уважение, за нищо свързано с теб!

Единственото, за което се моля е да мога някога отново да обичам!!!