Отново лежа до теб, отново сам в обятията ти, чувствам нежната ти кожа, а любимата ми миризма на тялото и парфюмът ти ме опияняват. Побъркваш ме,няма такова друго удовлетворение-и духовно и физическо!

Единственото, което зная е, че в този миг няма по-щастлива от мен на света.

В този момент нищо друго няма значение, само това, че си до мен ме интересува, иска ми се да продължи цяла вечност! Но какво става ?Някакъв страх ме връхлита, едно тежко чувство, сякаш камък лежи върху гърдите ми.

Какво става ?!? Защо толкова ме е страх? ДА! Защото знам, че утре нищо няма да е същото. Ти няма да си тук до мен, да ме прегръщаш и галиш както сега. Това е онзи страх ,които погубва душата ми.

Да,знам, че утре няма да си пак до мен, няма да се сетиш, че съществувам дори, до следващия път, когато се почувстваш самотен и решиш да ми се обадиш, за да ме нараниш отново!

А аз? АЗ ще дотърча отново, защото отново искам да усетя нежността, топлината на тялото ти. Знаеш ли къде е тънката разлика между моите и твоите чувства-аз усещам топлотата ти в душата си, дълбоко в сърцето си изпитва неописуемо щастие дори само да си седнал до мен! А ти, ти усещаш само физическа наслада, плътско удоволствие.

Ето сега пак сме заедно. Пак лежа до теб, пак съм в обятията ти! Не, не ми казвай нищо, защото всяка твоя дума е лъжа, всеки твой жест а фалшив. Ти си пълен с измама и лъжи.

Слушам милите ти думи и мълча, искам да ти повярвам, но вече не мога. Как да ти повярвам, когато думите ти винаги противоречат на действията ти, как след толкова напразни надежди и лъжи, как???

Гледам те и се усмихвам, а душата ми плаче, плаче от страха, че утре тази вечер ще е минало, но само за теб, а аз отново ще мисля, ще се самосъжелявам и измъчвам.

Как да сложа край на това?!? Как да забраня на сърцето си да те обича, да кажа на душата си да те забрави! Все едно някой да накара слънцето да залезе завинаги или да забрани на вятъра да духа!

Някои неща са толкова силни, че не могат да бъдат променени, те просто се случват, не могат да бъдат унищожени или убити! Не мога и да те накарам да ме обичаш истински, както аз теб, но и не те виня, защото знам че любовта или съществува или не!

Дано поне някой ден оцениш какво значеше за мен и на какво бях готова за теб! Знам, че това е истинската любов, която на някои навярно ще прозвучи като роман, но излиза от сърцето ми!

Имах нужда да го кажа пред някои, като не очаквам разбиране, просто изливам тази ужасна болка!

ДА, някои ще кажат, че живота продължава, че ще срещна още много хора, които ще обичам, или може би да го забравя, да сложа край на всичко!

Знам че ще намеря някой ден човекът, който да ме обича истински, човека който и аз ще обичам, но няма да бъде същото!

Любовта, която изпитвам към теб е несравнима, не като количество, а като качество!А да те забравя, може би това няма да стане никога!

Но ще продължа напред, защото нямам избор, защото животът продължава и аз не мога да го оставя да ме подмине просто така!Може би всеки ден част от мен малко по малко умира, да така е, може би тайничко ще си мисля за теб понякога и за сладките моменти, които сме имали заедно, а когато сме отново за малко заедно поне за миг ще бъда щастлива!

Но ще продължа да живея, да се усмихвам, понякога да плача, но и да се радвам на дребните неща!

И винаги част от мен ще те обича!