Искам да ти кажа, че те обичам безкрайно много.
Искам да ти кажа, че ме изгаряш и ме боли.

Топя се бавно всеки миг без теб. Губя те, а дори не си мой!
Умирам малко по малко!!!

Искам да изкрещя:ОБИЧАМ ТЕ МИЛО!

Толкова греших и те разочаровах. Не посмях да ти кажа в лицето какво чувствам.

Искам те, а не си мой! Желая те, а си далеч! Сънувам те, а от това боли!

Обичам те, а ти?...

Не знаеш колко боли щом си тръгнеш и оставиш ме пак сама. Не мога да живея без теб.

Ти не разбираш любовта ми, не виждаш сълзите ми, не чувстваш болката ми!

Ти плени сърцето ми. Времето спря и живота ми няма път напред. Не мога без теб-сърцето ми спира при всеки допир и поглед.

Вече те няма, а те чувствам близо до мен, сякаш ме гледаш пак... целуваш ме!

Днес те имам, утре не. Как да те деля!!!

Тръгваш как да те спра, как да те задържа?

Казваш да не тъгувам, да гледам напред... но как ти пак ще се появиш.... И ето пак заминаваш надалеч, а душата ми умира.

Вест от тебе чакам да ме утеши, а как ще я дочакам-колко ме боли!

И ето пращам ти обичта си в едно писмо с надеждата съдбата да е благосклонна и да го прочетеш!....

Раздвоена съм-раздирят ме обич и омраза, болка и сълзи...

Да те обичам или мразя, как да продължа, щом съм без теб ще умра!

Предаде любовта ми как да ти простя? Признавам и моята вина, но кой е безгрешен? За мен си цял живот, едничка радост и надежда.

Защо си тръгна и можа ли да ми простиш малката вина? С разбито сърце падам на колене: ПРОСТИ!!! Без теб е мрак и студ! Светът е празен и студен! Защо мълчиш? Трябва ми прошката ти и хиляди отговори. Спри!Не ме мъчи така без едничка вест и надежда.

Трябва ми сламка, за да не се удавя в самотата си. Нямате, така реши съдбата да си далеч. Без твоята обич умирам от страх и студ! Искам те пак до мен, не искам друг. Ти си бил и ще бъдеш в сърцето ми! Остани! Ще бъдеш щастлив, ще дам живота си за теб!

Ти замина за чужбина, а аз останах сам сама. Всичко води ме към теб, спомените ме горят, как да живея за напред. Не вярвам, че си грешка в живота ми и да ме боли!

Как да повярвам, че не ме обичаш и си щастлив далеч. Години живея за теб и ти си всичко. Боли ме да ти кажа, но това е момента: Искам да разбереш колко ме боли и как силно те обичам, дано обичаш някога някъде така и да разбереш какво е болката!!!!

Забрави ме и върви нищо, че ще ме боли, иди при друга нека те нарани.

Трябваш ми, за да живея, да обичам и дишам, но не и така да си далеч и да те деля. Ще убия обичта си, за да запазя достойнството и душата си.

Тръгнеш ли не се обръщай пак, върви не мисли за мен! Не ме гледай пак така, че сърцето ме боли, не ме докосвай ще се предам а искам да те боли!

Жива съм едва и все чакам наранена и сама. Нямам сили-боли ме до лудост, ще те целуна ли пак? Научи ме да обичам, а си отиде.

Сама се скитам, греша с други мъже, съсипвам се, но да те забравя не можах.

Искам любов не любовници, искам теб!!! Вярвах в голямата любов, но ти все още не си готов! Виж какво ми причини! Виждаш ли какво направи с мен! Колко чувства ме пронизват.

Боли ме и ти ми причини тази болка! Имаше избор да се махнеш завинаги или да си с мен. А ти избра да идваш и пак да си отиваш, да ме съсипваш бавно и да ме боли!

Защо?

А сега искам единствено да прочетеш написаното тук!!!

И знай едно аз съм тук до теб и те обичам, знай че даваш смисъл на цял живот!!!