Здравей, мило мое ангелче!

Толкова много любов има в мен, че мога спокойно да залея целия свят с нея. Но аз я пазя само за теб!

Обичам те!!! Толкова много те обичам, че думите са много слаби за да могат да определят количеството обич,която ме изпълва. Не мога да живея без теб...

Всяка част от мен копнее за теб, за твоите ръце, за твоето сърце, което ми дава толкова много любов. Ти си въздуха, който дишам всяка секунда. Мислите, които летят из пространството са винаги устремени към теб.

Усещаш ли ги, чувстваш ли ги? Сега треперя, треперя, защото не си до мен! Близко си, но и далече... А как искам да ме прегърнеш и да постоим заедно за миг!

Откраднато щастие... Откраднато време, но време само за нас двамата, в онзи другия свят, където сме сами... И ти сега си там, нали?! И ти ме прегръщаш и целуваш, шептиш ми колко много ме обичаш...аз те чувам...и ти отговарям...

Мило мое, ти си бурята в сърцето ми !Показа ми какво е да обичаш истински и какво е да бъда обичана. Никой не ме е обичал така както ти, никой не ме е целувал така както ти.

Не си тръгвай от мен! Не мога да съществувам без теб! Откакто те срещнах никой и нищо друго няма значение освен теб. Поглеждам стрелките,времето не минава,то ме измъчва,защото знае колко много искам да те видя и сякаш умишлено забавя този момент...

Но аз ще изтърпя и това! И когато настъпи вечерта аз пак ще бъда в прегръдките ти и ти пак ще ме целуваш,така както само ти можеш.Така както само мен целуваш.

Подай ръката си, за да те отведа с мен далече! Хайде да избягаме заедно, искаш ли? Ще отидем там където мога да изкрещя, че те обичам и няма да има кой да ни раздели. Много хора се опитват...

Не виждат ли какво ни причиняват? Не виждат ли как страдаме,когато сме далеч един от друг? Може би са слепи... Объркват ме! Не знам вече как да се боря, в мен няма злоба, която да ми помага, има само любов! Любов за теб!!! За теб, ангел мой, само за теб! Не се съмнявай в мен! И да искам не мога да погледна друг, а да обичам друг е немислимо!

Обичай ме!!! Обичай ме винаги така, както ме обичаш сега. Никога няма да съжаляваш, че си ми простил онази грешка, която направих от глупост.

БЛАГОДАРЯ, че ми прости! Когато ми каза, че всичко свършва,аз исках да умра. С всяка своя дума режеше парченце живо месо от мен и аз кървях. Но намерих сили да се боря с хорската завист, само защото те обичам истински. И ти го разбра, и ти ми прости, защото ме обичаш. Така ми доказа любовта си, любов, която не вярвах че съществува.

Обичам те, Мило! Винаги ще бъда твоя, само твоя!