Здравей, Слънце!

Може ли да те прегърна, но прегръдката води до целувка, целувката води до обич, а обичта - до секс. Та...може ли да те прегърна?

Защо винаги трябва да става така?

Толкова ли е трудно някой да отговори на чувствата ти и да те превърне в един по-различен човек, в един влюбен човек.

От 5 години се стараех да съм твърда, да не съм слабохарактерна и да понасям ударите на живота(и мисля че успявах), а сега тази невъзможна любов разрушава всичко това.Мислех, че загубата, която преживях тогава, ще ме направи неспособна да обичам, но явно съм се лъгала.

Сегашното ми състояние почти се доближава до мъката, която изпитвах тогава. Осъзнавам, че искаш да си ми само приятел, но въпреки това не мога да спра да мисля за теб. Не искам да те насилвам, напук и ти ми каза как ме приемаш, но въпреки всичко...

Не съм искала да се получава, но се получи и сега и на двамата ни е трудно. Каза ми, че знаеш как се чувствам сега, защото и ти сам го изпитваш.

Иска ми се дори да те мразя, но не мога. Прекалено много те обичам, за да го направя. Ти ми каза за това момиче, което много харесваш.Искам да те питам дали само го харесваш или е нещо повече от това?

Искам да ми отговориш, въпреки че ще ти е малко трудно след това тежко писмо.

Искам да ми отговориш и на въпроса защо не искаш да сме нещо повече от приятели. И не искам отговори от вида "Защото те приемам само като приятелка".

Просто искам по-конкретен отговор.