Не мога да ти опиша как се чувствах... Нещо ме изяждаше отвътре... Ти беше заседнал някъде дълбоко в мен и не можех да те изтръгна оттам - не исках. Когато погледът ми се спреше в твоя, устните онемяваха, сърцето забиваше по-силно и пръстите изтръпваха!

Не знам как се случи точно на мен и точно с теб, но никога не бях предполагала, че отново ще изпитам онова познато прекрасно чувство, което се беше утаило с времето в душата ми.

Всичко беше неописуемо, аз чаках с нетърпение всеки нов ден, изпълнена с надежда чаках нощем да настъпи утрото и да се срещнат погледите ни пак... дори за секунди - тези секунди изпълваха целия ми ден!

И без смисъл, защото знам, че всичко с теб е невъзможно, аз се усмихвах...

Докъде ще отведе всичко? Какво ни е приготвила Съдбата? Не искам да знам!

Ако има нещо да се случва, то няма да ни отмине. А дотогава аз ще те поглеждам скрито, незабелязана от никого.

От мен недей очаква нищо - невъзможно ми е да ти дам каквото и да е.

Аз просто искам да има за какво да се събуждам сутрин.