Има дни, в които имаш нужда от Господ повече от всичко на света и се чудиш, къде е той сега когато ти е най нужен? Защо ти отнема най милото? Най свидното? Защо? Къде си сгрешил? Какво си направил та си наказана?

Молиш му се за последен шанс?За голям подарък?За нещо с огромно значение за теб и толкова малко и лесно изпълнимо за него?

......не чуваш отговор, не усещаш да стават чудеса...

Толкова много ли искам от тебе Господи?

Само една година още само едничка? Виж ме как се пазаря като циганка и не знам какво да ти обещая - ти всичко си имаш?!?

Дядо ми си отива, остават му броени дни, дядо обеща, че ще танцува на сватбата ми, а аз още не съм булка - дай ми отсрочка Господи, за да се сбъдне обещанието му, само мъничко, моля те...

Знам, че съм егоистка сега, знам, че имаш по важни дела от мен сега, само че толкова ме боли сега...

Отива си детството ми и магията му, приказките, които ми е разказвал заспиват с него, камъчетата, които събирахме с него губят блясъка си, змията която гледахме заедно от бебе избяга, щурците загубиха цигулките си, а залезите вече не са обвити в мъглата от цигарите ти, няма я чаша с вино за която казваше, че е питието на боговете и заедно, ще дигнем наздравица когато бъда булка...

Не ме оставяй дядо недей......нека бъда егоист, позволи ми този път, зарадвай ме изпълни обещанието си.... ТИ ОБЕЩА!!!