Добър вечер мили мой, идвам тази нощ до теб като сянка над леглото ти.... Да бъда до теб макар и да не знаеш... Да се докосна до устните ти.

Дали ще ме познаят?

Дали ще простят....?!?!

Да усетя аромата така познат.... Да чуя дъхът ти....да промълвя кротко в тишината на нощта : "Обичам те мило! Прости ми! Обичам те". Да те погледам как кротко спиш.... Да се върна назад във времето и дори за миг да те почувствам така близко както преди...

Ще идвам късно вечер, когато луната кротко бди над нас....Само нощем мога да дойда, да кажа всичко онова което премълчах .... Позволи ми да идвам...!?

На сутринта ще си ида, ти няма никога да усетиш моето присъствие....Ще си спомняш само моя лик до теб, тъй както бе преди...ще ме докосваш ала само в съня ти!!!

Ще бъда тази и всяка друга нощ до теб...Позволи ми! Наказана с таз съдба до теб да бъда само нощем...а денем пак в тъга и болка да потъна...

Нека поне за миг да бъда отново твоето момиче, макар и само в твоя сън....

Нека бъда пак онази твоята любима...

Позволи ми!