Подаде ми ръка, а аз погледнах с болка и ти се дръпна!

Вече втора година далеч от мен, но държиш сърцето ми заключено, скрил си го и не ми го връщаш. Не искам да те обичам, не искам да страдам.

Искам да бъда обичана и да съм щастлива, но не става защо?!?

Знам, че я обичам, а мен не, но пак не мога да те изтръгна искам всичко това да е сън и да се събудя вече. Да изгрее слънце, да не живея в измислен свят, да се върна в реалността.

Искам да бъда щастлива, но как не знам, всеки път като те видя и почва на ново: безсъние, плач и болка, задушаваща болка. Като някакъв кошмар.

Как да те превъзмогна, кажи ми как. Всички ме питат вече не забрави ли, но теб май никога не ще те забравя. И май репликата “Отвори си земьо прибери ме” важи за мен. Нямам вече никакво спокойствие.

Вместо да става по добре с всеки изминал ден аз все повече страдам.

Подаде ми ръка вчера, но не за да ме събудиш от този кошмар, а за да ми покажеш, че вечно ще живея в него!