Не си ме виждал така, нали?!

Виждаш познато лице, чуваш смях и усещаш онзи аромат...
Като че всичко ти напомня нещо, напомня за някого...

Някой, който си оставил в миналото...
Нещо, което след толкова време те кара да потръпваш....

Някой, който мечтаеш да прегърнеш... да докоснеш...
Някой, който УВИ безвъзвратно си загубил...

Не си ме виждал така, нали?!

До вчера ти бе всичко за мен...
До вчера за друг и не помислях....
До вчера аз за незаменим мислих, че си ти...

А днес....днес съм по влюбена от всякога....
Личи си, че съм друга, нали?
Погледът и усмивката ми сега са за друг...

Сърцето ми е само за него....
Отминавам.....и оставям диря в сърцето ти...пропаст, като онази, която ти остави...
И не!Не си го връщам....просто порастнах...просто съм се променила...

Вече има някой до мен...по истински...и по ценен от всеки друг...

Човек за когото да живея...който ме прави истински щастлива....

На М.Д.

Когато някога си спомниш за онова момиче със златните коси, шоколадовите очи и аромата на ванилия...знай, че ще те помня като човека дал ми възможността да бъда щастлива!

Благодаря ти!