Имам известни симпатии към една моя колежка. Тя си има приятел, много е хубава и аз определено не съм неин тип.

Въпреки това написах едно стихотворение за нея. Оценявайте!

Аз съм на 22 години, нейното име няма да пиша,от името ми някой може да ме познае.Тя е малко по - малка от мен, на години, има чар.

Не мога да кажа, че съм влюбен, но човек лесно може да се запали по нея...

Ти за мен си като хубаво цвете на другия край на света,
или някои друг ще го откъсне,
или никога не ще го стигна.
Моята душа търси твоята и лутам се в светъл ден искам с теб да съм,
но друг щастието е взел.
Гледам те и виждам красота,
взирам се и виждам чиста душа.
Питам се тук ли си сега с теб да открием любовта.
Искам аз да те обичам, искаш ли и ти!?
Да те хвана за ръка и да забравим какво е самота.
Не те намирам в хорската суета, нито в моето сърце.
Чаках те в залеза на надеждата и открих една голяма празнота.