Имаше едно момиче, което вярваше в любовта. Тя се надяваше да срещне момчето, от което се нуждаеше. Това момче тя виждаше в него. Тя го искаше, желаеше и за нея той бе всичко.

Един ден тя му разкри своите чувства. Той нищо не каза, само че не желае да разваля едно истинско приятелство. Но той успя, защото тя го обичаше много, но той не успя да разбере, колко всъщност са силни чувствата и. Не можа да види сълзите, които тя изплака за него, за един приятел, който тя толкова много обичаше.

Сега все още са най-добри приятели, но до кога? До кога ще може тя да се преструва, че е безразлична, че вече нищо не значи той за нея, че е просто приятел, който не можа да я приеме като нещо повече от момичето от училище, с което ходи редовно на кафе, но само това.

Никога не е имало нещо повече, няма и да има, защото той така реши, защото той така иска. Но не се замисля за нейните чувства, които успя да нарани, макар не нарочно. Толкова ли е трудно да се опита да обича някого, който го обича, някой който наистина го обича?

Но не! Той не може така! За него всичко би станало прекалено сложно. А той обича простичките неща, нали? Или греша?

Сега,когато е сама, тя се реши да разкрие всичко, което е таила в себе си, защото вече не се страхува. Защото преди се е страхувала да говори, за да не го загуби. За да не загуби и мъничкото, което и е останало от него-приятелството. Защото за нея то бе по-добре от нищо, по-добре приятели, отколкото непознати или просто хора, които си казват само”Здравей!”. По-дълъг разговор не може да се проведе, защото е много неловко. Защото всеки знае колко много болка причинява. Но не! Тя не искаше това.

Тя искаше само приятел, който я обича така, както тя него. За жалост не успя да намери такъв. Колкото и лошо да звучи е истина. Защото той не я обича така, както тя него. Може би я обича по някакъв негов си начин, а може би не. Може би тя никога няма да разбере, защото той никога няма да и каже!!!

Сега той вече не е толкова желан. Тя вече се научи да живее с болката и да се опитва да разбере този така сложен свят. Тя вече не се страхува.

Сега вече той не е най-важното нещо в живота и. Но въпреки всичко, тя все още го обича, макар и да не иска. Защото тя не иска. Никой не иска любовта му да е несподелена, но тя вече свикна .Едва ли отново ще обича така някой, но кой се интересува? На кой му грижа какво изпитва едно малко момиче, което порасна по-бързо от съучениците си, защото срещна болката по-рано от другите.

Но пък, това ще и е от полза в живота, който и предстои, защото тя е все още дете на прага на своя живот. Но тя ще те помни завинаги, защото той бе първата и истинска любов, макар и несподелена. Ако сега той стои при нея, тя би му пожелала само едно нещо-никога да не бъде нараняван така, както тя бе наранена, защото много боли, наистина много.

И никога да не забравя, че без любов, човек не може да съществува.

„Обичай,за да бъдеш обичан”,е казал един велик човек. Това би казала момичето с нараненото сърце на момчето, което го разби на хиляди парчета. Момчето,което я накара да плаче и страда, както никога до сега...