Когато си на ръба, когато под краката ти има кална почва, глинена , когато си казваш за пореден път – излъга ли се, а нещо крещи “ спри”, какво можеш да направиш?

Да пратиш всичко по дяволите? Този път ще успееш ли? Поредният от многото?

Знаеш ,че нямаш избор – а не го чувстваш така.

Разкъсвана, омерзена, унижена пак ще се изправиш без усмивка, без светлина, без... Само без.

Живот, в който няма “със”. Живот, който те е пратил там някъде без цел и посока, без логика и чувство .

Живот, който го живееш със скърцащи зъби и крещиш, че е несправедлив. Кой ще те чуе? Никой – бъди сигурна!

Ще си останеш самотната вълчица от липсващата глутница.

Този път остани на място, помахай с ръка за сбогом, извърни се и забрави.

Нищо не се дава на този, който не иска. Губи се силата на желанието.

Ще бягаш пак и пак . ...............бягам.