Прибирам се вкъщи и ти ме чакаш. Отваряш ми вратата с усмивка и нежно ме целуваш, а очите ми се пълнят със сълзи....

Лягам до теб, но съм далече...

Прошепвам ти "Обичам те", а искам да изкрещя "Пусни ме да си ида".

Защо любовта ти така ме задушава?

Искам нещо друго, нещо различно и ново, искам да съм сама, но не мога. Не мога да те оставя - ти не си свикнал да живееш без и аз без теб.

Всяка вечер се моля това да е някакво измамно чувство и просто да си иде с времето, за да мога да те искам, както преди, за да ми липсваш както преди, за да те обичам. Но то не си отива, а става още по-силно.Аз ли съм виновна или тръпката я няма вече. Да, това е.Просто неща си отиде.

Защо го правя? Защо не мога да събера смелост да си тръгна? Защо наранявам и двама ни?

Искам просто да съм сама!!!