На моята приятелка Деси

Когато си отида завинаги, ти първа ще разбереш.
По загасналия пламък в очите ми, по ръцете ми нетърсещи нищо.

Преди да си отида ти първа ще усетиш бавното туптене на сърцето ми, отчаяно и неразбрано. Защото, дори това, само ти можеш да разбереш.

Преди да си отида ти първа ще разбереш и празнотата в душата ми и всички късчета илюзия ще знаеш, тези които биха запълнили сърцето ми.

Преди да си отида, без да искам, ще ти предам и тежестта на своя живот- защото само ти ще знаеш какво е искала душата ми.

Преди да си отида само ти ще можеш да разбереш всички думи, които не съм изрекла.

Преди да си отида ...ще знаеш ... И аз ще знам ако ти първа си тръгнеш.

Преди да си отида ...ме връщай така както само аз мога да върна теб.

Преди да си отида се помоли да има друг живот и там да се познаваме отново.
Защото аз и ти, без да подозираме, всъщност знаем и това което не искаме.

Преди да си отида, просто подръж ръката ми - за последно - така както не си я изпускала до сега.

Преди да си отида ..... А след това ...просто ме намери. Защото те обичам.

И ако ни е писано , може да разчитаме една на друга и в друг живот.

Понякога, само понякога, толкова много ми се иска да си отида.