На Любомир...

Искам да имам онова, за което всички говорят...
Искам да чувствам онова, за което всички се борят...
Искам да имам щастието...Това чувство, което ме кара да се усмихвам!
Искам пак да мога да се усмихна...Толкова мъничко искам!!!

Зная, че щастието се гради много трудно и лесно мога да го загубя!
Да, аз знам!

Знам много добре, защо съм го имала...Защото съм го почувствала....Защо съм имала теб обич моя! Имала съм всичко това...
За някого може би е мъничко....
За някого може би е безсмислено...
За някого може би е смешно...

Има съм теб...Обичах и бях обичана! Имах теб...а това ми беше достатъчно...
Аз имах щастието...в твое лице!

А сега...сега съм сама...

Няма как да кажа "Обичам те"... няма на кого...
Сега съм всичко друго не е и щастлива! Не и усмихната!
Сега имам всичко, за което тогава преди година мечтаехме...Но за какво ми е всичко това след като няма обич...няма топлота...Няма те Теб!!!
С кого да споделя колко боли..

На кого да кажа...колко ми липсваш...Няма кой да ме разбере, аз съм смешна в техните очи...И във вашите ли очи съм такава?