Ти си отиде. Тръгна си без дори да се сбогуваш с мен! В най- трудния момент ме изостави. Толкова се молих да сме си заедно и толкова сълзи пролях. През следващите три години се чувствах винаги сама.С всеки изминал ден осъзнавах колко много те обичам и че никога няма успея да обичам отново така.Разбрах какво е да обичаш някой, като част от себе си.

Три години всяка сутрин се събуждах с мисълта за теб и всяка една минута в която не спях си мислих за теб. При всеки опит да бъда с друг мъж, все по- ясно осъзнавах, колко силно всъщност те обичам.

Не беше до мен, когато ми било най- трудно…поне се научих да се справям сама.Научих се да бъда много силна, а нямаше кой да ме прегърне и да ми каже:”Миличко, гордея се с теб!Ти си силна жена!”- в такива дни най- много ми липсваше.

После ми каза, че ще се жениш и аз намерих сили да затворя вратата към теб.Това, че обичаш друга жена ме освободи. След толкова години привикнах да живея с мисълта,че принадлежиш на друга и че трябва да живея живота си без теб.
Това, че ми каза думата „обичам те” в минало, сегашно и бъдеще време след толкова години, разкъса сърцето ми на хиляди парченца.Попаднах в ада в който живеех до преди три години- мъка, болка, тъга и ярост, че не мога да променя нещата.

Но не мога да спра да те обичам.Опитвах цели шест години, но не успях.Защото,Ив, това е ИСТИНСКАТА любов.Тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден, остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените, остава едновременно в миналото и бъдещето.... Дори ако тази любов опустоши сърцето ми завинаги, тя си е моята любов, такава каквато е трябвало да ми се случи.

"По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал." Свети Августин

Обичах те,
обичам те и ще те обичам………до безкрайност, миличко!

И въпреки това ще продължа да живея!