Скоро ще стана на 20...след няколко дни...А не искам..Не искам да порасна... Искам да си остана момичето на тати, но уви не мога..

Не мога и няма как да върна времето и да ти кажа колко съжалявам за всичко...

Не мога да ти кажа колко много те обичам...

Не мога да те прегърна..

Нощем се будя обляна в сълзи...И сега плача...Плача, защото поне мъничко ми олеква...

В миг всичко е наред и след миг всичко се руши....
Кулите на щастието вече ги няма и не може да се събере парче по парче, за най-важната част я няма..

Няма го човека дал живота си за мен...
Няма го човека, който толкова години се е грижил за мен...
Няма те...А имам такава нужда от теб...
Искам да върна времето назад..

Липсваш ми..
. Обичам те...