Аз познавах едно момиче...То беше красиво и добро.Никога нищо не отказваше на никой и винаги обичаше да помага на приятелите си.Когато излизаше очите му блестяха и се смееха,а то сияеше от красота.Беше радостно,беше щастливо,макар тогава да не го съзнаваше.

Това момиче го виждах често и го познавах добре.Макар да знаеше всички лоши неща съществуващи на този свят,макар да бе преживяло не само хубави моменти,макар да му липсваха много неща,макар и преживените няколко любовни мъки това момиче се радваше на всяко едно малко нещо около себе си.

Живота му бе най-обикновен и спокоен,всеки ден минаваше като предишния,нищо не променяше сивото му ежедневие,но това не му попречи все пак да се радва.То беше дребничко,слабичко,с дълга права коса и прекрасни кафяви очи.Беше много добро и спокойно.Понякога избухливо,нервно и все тъй често капризно,но беше иначе стабилно и истинско.Имаше мигове,които помнеше за дълго,мигове прекарани с неговата компания,мигове прекарани в истеричен смях с приятелките,мигове на забързано и вечно обикаляне по магазините и подобни,подобни неща.Но имаше мигове,в които се затваряше в себе си,плачеше,страдаше,беше много тъжно и то сякаш не беше на ясно заради какво.Явно заради изгубени мигове или моменти,които няма да има възможността да изживее.Но седеше и плачеше...

Така минаваха дните му.Беше много странна личност,но си заслужаваше да я познаваш и да я имаш за приятел.Това момиче беше готово да се раздава за истинските си приятели,които не рядко го разочароваха и го караха да плаче,но то беше търпеливо,добро и способно да прощава.Обичаше ги и винаги беше готова за тях.А тези,които мразеше и не обичаше,тя отбягваше да среща.Тя се стараеше за всяко нещо и всичко.което правеше го правеше с много желание,енергия и воля.Беше научена да бъде човек,да цели и да желае да постигне нещо.Макар в детството да беше детенцето на мама и тати,макар да го глезеха и защитаваха и винаги получаваше,каквото и когато си поискаше,макар дори да му прощаваха всички неща и то да се подмазваше и да плачеше само и само да постигне своето,...но сега...то беше различно,сега мислеше за сериозни неща макар и в още детската главица да вреше недоразвития му мозък.Сега беше друго,различно,то забрави и остави всичко старо и не се боеше да разбере какво е наистина живота,Макар да имаше малка представа за него,макар да беше слушало много за живота то не се страхуваше да го изживее и да мине през него.Неговата цел не бяха скъпите неща и огромното самочувствие,негова цел бе да бъде нещо за някой.
И така...Нищо особено не бе тази моя приятелка,която аз виждах всеки ден.Съвсем обикновен и земен човек.Имаше много мечти,които искаше да достигне и да задържи,за които се бореше и така силно желаеше.

Една от тях,но не и единствената разбира се бе да има човек до себе си.И както всеки нормален човек и тя го искаше макар да беше може би малка за това.Тя го търсеше и вярваше,че в един неочакван за нея момент той ще се появи,но знаеше,че не всичко е приказка.Това,което беше видяла,макар и нищожния опит тя познаваше добре мъжките същества и дори да се възхищаваше на някои редки очарователни екземпляри тя знаеше на какво са способни.Понякога ги мразеше и ненавиждаше,повдигаше и се от тях,но пък те бяха в живота й,какво да прави.Как да го прикрива.Не вярваше,че ще има сериозна връзка,но се получи някак.В сравнение с това,което имаше,другите нищо,ама нищо не представляваха.Не си го измислям,това бяха думите на заслепеното от любов момиче.Понякога й се присмивам тайно,че е глуповата и много наивна,но тя едва ли е виновна за това.

И в един ден го срещна...Не вярваше и не подозираше,че той ще промени коренно нейното мислене,не вярваше,че той ще промени живота й,че ще бъде част от него.Той ли?Той беше обикновен според мене,а за нея ли,тя какво мислеше?Горката дори не можеше да мисли.Но тя разказваше за него...И дори така обикновен той беше специален за нея.С какво само тя си знаеше.Когато я попитах и поисках да ми обясни всичко тя се запъна и каза,че не може да се намерят думи,за да го опише.Но аз нали й бях най-добрата приятелка,гледайки я в очите аз разгадах нейната тайна и разбрах всичко.

Той си беше обикновен,както вече споменах.Но за нея не беше така.Той беше много различен,не беше от нейния свят,не беше за нея и това сякаш я караше да тича по него.Но още когато беше твърде рано тя го остави да си преследва момичетата от неговия свят.И така до момента,в който той не я потърси.Тя не се дръпна,защото чисто и ясно погледнато нямаше от какво.Той си беше той,а тя си беше себе си.Той с всичките оставени връзки зад себе си и безброй премълчани неша,а тя-наивно и кротко детенце.И каква ли връзка би се осъществила между два отделни свята?Това би могло да бъде най-голямата любов съществуваше някога или най-огромната грешка и единствен път към ада.

Но ето,че стана макар и много сложно за хората,които не могат да разберат,сложно за мен,че не мога да намеря думи и сложно за това момиче,което е толкова объркано и неразбрано дори от мен самата-най-добрата и приятелка.В това момче намери нещо толкова истинско,чисто,красиво.

Той не беше прекрасен,не беше идеален,не беше картинка от цветно списание,но беше близо,много близо до образа и мечтата й за идеален човек.Тя изпитваше чувства,много жестоки чувства.Беше с него дълго време.Как стана ли?Не ми се обяснява за това.Просто беше факт,че малкото глупаче даваше себе си за него,искаше да даде дори много повече,но какво ли можеше да даде тя в повече.Имаше само едно сърце,това беше най-ценното й.Тя го взе,сбогува се с него и му го подаде.Тя му го подари.Тя подари всичко в себе си.Защото го обичаше.Той прие скъпия подарък,счупи го и й го върна на хиляди разпилени малки частички.Нямаше сърце,но дишаше и пак за него,пак заради него.

Какво й бе направил ли?Ами нищо.Разбира се нищо.Той беше прекрасен,но понякога почти толкова и ужасен.никога не искаше да я нарани.Никога не искаше да й причини болка.Никога не искаше тя да страда заради него.но той я уби.Просто я уби.Как стана ли,пак не искам да уточнявам за това.Факт,но истински.Само мога да добавя за нея,че искаше да получи много от него.дори го искаше на момента.Искаше всичко,много,ужасно много.Знаеше,че е невъзможно,но го искаше страшно силно.Беше готова да даде и тя толкова,колкото искаше да получи.Не се страхуваше,нито бягаше от чувствата си и обичта си.но видя,че не всичко може да получи,както е получавала като малка.Тя видя,че тук сълзите няма да й помогнат,както преди много време й помагаха.Макар да бяха толкова истински сълзите й те не разтапяха човека седящ срещу нея.Той я разбираше наистина и я търпеше.Да добавя,че приятелката ми не беше перфектна.Понякога правеше лоши неща подтикната от чувствата си и после жестоко се разкайваше съжаляваше,плачеше и молеше дори,но нищо не постигаше.

Той й прощаваше и забравяше за всичко лошо.Понякога така й казваше,но как стоят нещата само той като че ли си знаеше,но дали настина знаеше това никой все още не знае. В един момент това лудо момиче,което вече взех от време на време да упреквам заради глупостта й реши да се отдръпне.И го направи.Не мога да повярвам дори,че го стори,но стана.Преглътна болката,обидата,прикри сълзите и му даде време.

Да,на този,когото обичаше даде цялото време,за да се промени,поне мъничко дори частица от него,но поне да вложи усилия.Чака го така известно време като преглъщаше горчиво болката си.Той не искаше да я губи,защото тя бе различна от другите,тя беше много мила,истинска.Да,беше много истинска и го обичаше,за това той помрачи усмивката й и загрозяваше лицето й като я караше да го залива със сълзи заради него.Той не пожела да бъде това,което тя искаше.Макар да беше себе си,макар да беше много трудно за него,той не го направи.

Сега ми е жал за нея и то много.Виждам я различна от преди,коренно променена.А за него няма какво да добавя.той никога няма да се промени.Дали заради нея или заради друга,но не би го направил.виждам горчивината в очите и усещам болката в сърцето й,защото мога да я разбера перфектно.Тя се примиряваше с това,което искаше да получи,но не можеше,примиряваше се с това,за което беше мечтала цял живот и сега,когато се пресегнеше да го сграбчи то й се изплъзваше от ръцете и тя се примиряваше.Защото беше глупава,беше глупава,за да обича.Да обича сега,да обича него и да обича така,както можеше да обича само веднъж може би и да го обича така,както той не заслужаваше и едва ли би заслужил.

Известно време не знаех почти нищо за тази скъпа за мен приятелка.
Когато я видях най-сетне аз се уплаших. Изтръпнах и занемях.

Какво беше станало с нея? Как може една невъзможна и несподелена любов да я убие толкова. Вместо да е щастлива с него и да си живее живота както всички хора,тя се беше съсипала. Глупаво е, но само този,който го е изпитал може да я разбере. Тя беше капризна и то много. Беше мрънкало и то ненадминато.но беше някога страхотно момиче. А сега беше само спомен на това, което беше някога. Разказваше ми ужасни неща.Сподели ги единствено с мен,защото само на мен вярваше вече.Беше я страх да сподели с друг,защото можеше да й се присмеят,да не я разберат,от това най-много се страхуваше-че ще остане сама.

Разказа ми как понякога прикривала гнева си с усмивка,когато той пак я разочаровал и я наранил,как заспивала сама,защото него го нямало,той бил скаран с нея.Разбрах за сълзите й,всяка нощ заспивала с тях,те били единствената й утеха.Казваше ми,че е объркана.Имала го,а не й стигал,искала е много повече от това,което бил в момента.Та му го казвала макар да знаела,че така го наранява.Но това бил единственият и избор.

Тя се надявала,че утрешният ден ще е различен от миналия.Че той ще е различен,ще я прегърне,ще каже,че му липсва,че...я обича.Но не беше така.Тя не искаше друг,искаше само него.Имаше нужда само от него.Хората я упрекваха,че е такава,че само притиска момчето,което обича.Опитваше се да се контролира,но моментите на истерии,на сълзи и гадости бяха по-силни от нея.И всичко заради него.

Исками се той някога дори за миг да почувства това,което почувства това момиче,за да си даде сметка какво е да обичаш,какво е значел той за нея.Поне за миг дори.Един ден аз отидох в тях,за да я видя.Тя седеше с подути очи и червено лице.Седеше и мълчеше.Разказа ми с болка случилото се.Каза,че се карали и скъсала с него.Казах й да го остави,след като й причинява толкова болка дори и несъзнателно.Тя ми обеща.

Тръгнах си спокойна и я оставих да спи.Бях щастлива,че съм й помогнала.На другия ден дойде при мен усмихната и ми каза,че е пак с него...Историята се повтори хиляди пъти.И всеки път беше много по-страшен и мъчителен за нея от всеки друг.Виждах я бясна,много бясна и отчаяна.Тя беше пияна,опита се да се натрови.Най-голямата глупост бе сторила заради едно момче.Най-голямата глупост,заради която аз никога няма да й простя.Беше се напила и си разби носа заради него понеже се бяха карали,той беше с други,остави я дори на рождения й ден,а тя сама,тя имаше нужда от него и точно в този момент.В очите ми изглеждаше найстина като боклук,както се изказваше един човек за нея.Тя беше паднала много ниско.Изглеждаше много жалка и нищожна.съжалявах я и още я съжалявам.Но не мога да върна времето назад, не мога.

Тя ми обеща,че повече никога няма да го стори.Никога няма да обича втори път.Тя го каза и се закле.После се уплаши от думите си.Но беше късно.Вчера видях приятелката си из града.Беше много хубава,както винаги и се усмихваше.Когато се по загледах в очите й и видях страшната истина. Тя беше скрита под маска.Усмивката й бе насила,блясъкът в очите също.Преструваше се,а вътрешно изпитваше болка и се разкъсваше от мъка.Но го прикриваше доста умело.И защо ли? Не знае и тя. Просто го чувства.Не може да го обясни.нито да го напише,а какво ли да го каже на този,на когото трябва.

Попитах я нещо,а тя ми изрече само едно чуждо име което се беше запечатало някъде в нея,беше я сграбчило и не искаше да я пусне.Повтаряше ми името,което успя да влезе в нея,да я омае,да я спечели,да се прокрадне до ранимата й търсеща обич душа и да я смачка най-брутално.Това беше неговото име.Тръгнах си и не пожелах вече да я видя никога,защото тя беше слаба,много слаба.Психиката й рухна от едното нищо,защото се бори за нещо,даде всичко за това нещо,за този някого,а той сега я нарани жестоко.Той не я обичаше.Аз знам,че тя не му се сърди.Понякога го мрази толкова жестоко,но всъщност не бе така. Тя се опита да ме излъже,че го мрази,излъга себе си,излъга и него,но знам,че го обича и то страшно много.Оставих я да си ходи.Вървеше,но сякаш бе мъртва.

Написах тази история за всички,които няма да я прочетат,защото няма да я разберат и по-добре.Но нека да знаят,че единственото нещо,което си струва да правят е заради самите себе си.Нека не бъдат като онова момиче,което беше глупаво и вярваше,че има любов.Сега вече не вярва.Тя иска да си намери някой,който да я обича така,както заслужава.Иска да намери някой,който да заличи спомена от миналото.Но тя самата знае,че е невъзможно.

Повече не видях това момиче.Никога.Тази нощ я сънувах.Беше,както някога.Беше прекрасна и щастлива.Никога не бе й се случвал този кошмар.Всичко беше прекрасно.Когато една сутрин тя се събуди нещо се случи.Сега аз незнам какво да й кажа.Объркана съм,колкото и тя.След този сън се събудих и отидох до огледалото.Погледнах и видях нея,видях момичето.Тя стоеше пред мен и ме гледаше така,както аз нея.Протегнах ръка,за да я хвана,но докоснах парче стъкло.Това не беше сън,това е реалност.Гледах в огледалото и виждах момичето,което страдаше,виждах себе си.Това бях аз.Когато дойде момента да се откажа от всичко реших,че ще е днес,че ще е сега.Че това е най-добрия начин за двама ни.Осъзнавам всичко,но ми е трудно.И въпреки това ще продължа сама без теб.Когато го реших за последен и единствен път аз си тръгнах.Но нещо ме спря...Не можех да живея без сърцето си.спомних си,че ти го бях подарила.То беше твое.Ти нямаше нужда от него вече и ми го бе върнал,но беше вече късно.То бе разбито.Кажи ми как да живея без сърце?Как,след като ти ми го взе?Дори с теб,дори без теб аз си оставам с разбито сърце.Дори да искам не мога да забравя всичко.Не мога да спра.Съжалявам за грешката си.Но не спирам да мисля,че някога ще бъда,както преди,не спирам да вярвам,че ще съм с теб.Дано някога ми върнеш това,което ми взе и дано да го върнеш така,както ти го дадох.Но знам,че е невъзможно.Единственият начин е да направя същото с твоето сърце,както ти направи с моето.Така ще разбереш колко много значеше за мен.

Тази история я написах за единственото момче в живота ми.Знам,че няма да я прочете,но искам винаги да знае,че го обичах повече от всеки друг,и че притежаваше нещо найстина ценно,което е на път да загуби завинаги.

Написах историята не толкова,за да ви искам мнение или коментар,а защото нямаше на кой да разкажа.Все пак ако искате да напишете мнение или нещо друго с удоволствие ще го прочета.Надявам се,че не съм отнела много от времето на някои с четене.