...тя е в сърцето ми, тя е в душата ми, тя е в съзнанието ми, тя е в кръвта ми, във всеки атом, години наред се рея като празен кораб в незнайни морета без екипаж...

тя е светлинката на хоризонта, илюзия за късче земя на хоризонта, повик на птица в безкрая син, глътка въздух кристален всепроникващ...не бих престанал да те обичам, не мога, не зная как, не искам, не мога...

прости ми мила,какво ми направи,тогава,открих смисълът...никога не съм го имал, не мога да повярвам , че те има, наистина ли те Има ,какво ми е, възможно ли е да съм толкова влюбен в теб, има ли те..?

Толкова много години - има ли те..? Прости ми за всичко, прости ми за това , че съм. моля те.

Питам Бог. Защо. Моля го, за теб.

Моля се , за теб, толкова рядко те сънувам, не мога да видя лицето ти, очите ти,каква е тая сила, все нещо ми казваш безмълвно там далече, не искам да вярвам, но знам какво е - забрави ме, така ми каза, изтрий всичко от лицето на Земята,мен, Бога ми не мога, от лицето на Земята да, но сърцето е за двама, за теб.

О, Господи прости ми, че ти я отнех, не се гневи, че съм кораб в незнайно море.., снощи те сънувах, беше на близо, отиде си тихо, така както дойде, не на света, в сърцето ми.......