Понякога ми е трудно дори да бъда себе си. Стоя си там, а всъщност сякаш се наблюдавам отстрани и се чудя кой по дяволите е това. Неспособна съм дори да си обясня защо не се забавлявам, защо не съм щастлива, защо усмивката идва толкова трудно.

Самотна съм. Невъобразимо самотна в това море от хора и "приятели".

Къде си ти, сродна душа? Къде си ти, човеко, които ще ме разбереш дори и в най-неоправданото нещастие и в най-измисленото щастие?!

Има ли те? Или това е просто една утопия, една мечта, един ужасно залъгващ блян?! Не! Аз не ще тъгувам дълго за теб..

Няма да си позволя да съм задълго тъжна. Аз имам сили в себе си, аз имам воля, аз имам кураж. И сама ще се боря, и сама ще успея, и сама ще отстоя себе си. И все пак не ще спра да мечтая за теб, да те копнея и очаквам.

Пазя за теб безкрайната си любов, която смирено ще ти връча, пазя за теб всяко откровение, всяка тръпка. Ще споделя с теб всяка фантазия и всяка амбиция.

Ще ти се разкрия цялата - от дъното на душата си, ще ти покажа цялата си изначалност, ще ти покажа и какво съградих в себе си, ще ти разкажа как опазих душата си, ще ти предам всяка своя дълбоко и ревностно пазена тайна.

Всичко, което ти предлагам съм просто аз и моята любов, но зная - ако ти си правилният, то това ще бъде всичко, от което се нуждаеш.

Искам отново да бъда себе си.

***Не искам съвет, не търся критика или одобрение. Пиша това заради себе си. Всичко е плод на моментно състояние..