Истински истории

Изпрати своята история

Rozali.com » Истински истории » Послания

До Наска

От: Нколай, 23.01.2008

За  Наска
 
След като  отказваш да разговаряме като нормалните хора(порастнали) ще ти го напиша... дори не ме интересува дали ще го прочетеш - твоя си работа.
 Нямам намерение да те обвинявам в каквото и да било, просто ще ти кажа как стоят нещата. Ти се подигра с мен по един глупав,жесток начин и това няма да остане незабелязано.Не те заплашвам,но те предупреждавам. На безкрайната ми любов към теб , която и в този момент изпитвам ти отвърна с грубо отчуждение- толкова демонстративно и панически, че чак ми стана жал за теб. Ти не си наред, мила....ти си оперирана от чувства, себеуважение,благоприличие, милосърдие ако щеш ..ледената кралица - Дева!Това си ти.
 
 Питай ме пак коя зодия съм))Това няма нищо общо с толкова меродавните според теб хороскопи. Ти няма да познаеш подадената ти ръка за истинско приятелство - ти обичаш само един човек на света-себе си. Може би един ден ще ти светне какво точно направи. А може би няма.

 Затова ме боли толкова - не оттова , че не ме искаш за партньор,   (никой не може да ме убеди, че не сме подходящи един за друг!никой не ще те обича толкова, колкото аз!ако искаш продължавай да се заблуждаваш) , а че ме "изхвърли" по този долнопробен начин от живота си, след толкова затрогващи дълги разговори, толкова топлина, разбиране, радост и скрити усмивки , срещи и погледи зареяни в очите, в душата на отсрещният... дори когато аз мълвях на ум " Господи, възможно ли е да целуна най-красивата жена ,най-желаната жена,най-обичаната жена ,която по твоята воля сега стои пред мен и държа ръката и.." - ти ме целуна..а каква целувка беше - помниш ли , Наска?!
 
 Нямах опит със случилото се, просто защото никога не ми се беше случвало. Помниш ли копнежът, страстта?! За мен това беше знак, че открих теб.За теб е било поредният тест, конвейра за мъже....явно така процедираш...спомних си онзи твой съсед , който все ти казвал"обади се Наске, защо се криеш и ме отбягваш" ...тогава това ми се стори леко комично,,,сега вече разбрах подхвърленото - патологични случаи с разни случайни и не дотам "парашутисти" като мен, нали Наска?!

 Нали господарке на положението, ревностна пазителке на твоето огромно его и спокойствие... замъкът е само за мен , нали, разни "момченца" които държат чадъра дървено и те наричат безцеремонна, щото биват  разкарани с един обидно кратък sms - тези момченца  вън на дъжда, нали, Наска?)! Защото те притеснявам ?!)) Чудя се , ако твоят стар приятел ни беше видял на последната ни среща, така- обвързани с целука,,,чудя се кой точно щеше да е притесненият...)сигурно щеше да му кажеш да не се притеснява.Нали не си мислиш, че това беше едно невинно "кривване"...) , дори и да не стигнахме до леглото-или точно там сме сгрешили че не стигнахме??!!(за мен винаги ще си останеш най-желаната, горя по теб и винаги ще искам да правим любов) ).

 Но това теб едва ли  те вълнува...замъкът е по важен да бъде обитаван само от Кралицата.. никакви шансове на някаква си любов. никакво доверие.Семето на едно вечно приятелство трябва да бъде смачкано. Дори си готова да правиш циркове,  когато ти поднасят подарък - ей така от уважение към теб, към празниците...та чак куриера беше изумен що за поведение от жена е това, що за реакции и драми...майната му на това//  И все пак нека ти кажа най-важното. Вселената ще го помни- не ти.

 Знаеш ли кога се влюбих в теб? Помниш ли онази ноемврийска вечер, когато ми се обади и каза когато се прибера да се видим в скайпа, след час аз се прибрах и ти написа : ЗДРАВЕЙ НИКИ, ЧАКАМ ТЕ,КАК МИНА ДЕНЯТ ТИ... ))) , кълна се - никога не бях изпитвал толкова и такава топлота и загриженост за мен, такъв възторг, че точно ти съкровище , ще ме чакаш и то с желание , с трепет... това е съкровен момент за мен, момент скъп и пълен с болка...

 Нека ти кажа кога те обикнах, така както само Бога може да "спусне" любовта към ближния... Спомняш ли си, когато си купуваше онези толкова секси и хубави чорапи( излъга ме , че някога ще те видя с тях!), а аз те чаках отвън.. когато те наблюдавах през стъклото - с тази осанка, толкова достойна, толкова красива, смирена, чувствена, всяко твое джижение излъчваше финес, интелект,нравствена чистота, всеки твой жест беше като сигнал за мен - ето та това е Тя - открихме се!!!

 И се изгубихме, по точно ти ни изгуби. Нахлу в живота ми, преобърна всичко в него и си тръгна с " не си мой тип" и "тая няма да я бъде".
 Твоят "тип" , скъпа, е само една химера- оценката на даденото е по важна от илюзиите в живота.Аз не бях твоята илюзия .Точно тези илюзии от които ти така отчаяно бягаш, за да се прибереш в своя леден замък.Мислиш, че само ти знаеш кое е най-доброто за теб)), но всъщност избра тактиката на слона в стъкларския магазин.Не съм нахален, уверен съм.

 Но ти беше от плът и кръв, когато бяхме заедно нали?! Знаеш ли, вече си мисля, че в теб живеят две личности.Ти по добре знаеш кои са те///) едната обаче е топла и не е "притеснителна".Приятел е. Отново прочетох всичките ни хронологии в скайпа - изпълват сърцето ми с обич,радост че те има и съмнение, че тогава са били писани от теб.Представяш ли си, съмнение.... толкова си радикална, плашещо е.
 
 Другата не искам да я познавам.
 Не те обвинявам, просто те информирам какво направи. Не бих ти го спестил. Може би не го знаеш,а може би го знаеш. Факт е ,обаче.
 Е, честито на печелившата! Както се казва. Само че ти загуби. Не мен - аз ще те обичам все така тихо, безмълвно, ще се рея много дълго като празен кораб в океана, ще те споменавам в молитвите си, ще искам щастие за теб, да бъдеш здрава, да радваш света с красотата си, и по малко да нараняваш...

 Ти загуби това, което ни беше дадено... така искаше - така стана. Всъщност ти направи това, което вероятно си правила и преди.
 Сега трябва да си доволна вече. Всичко отново е толкова познато, нали.Добрият стар замък. Ще остарява още повече. А ти управлявай от него.
 Изборът е твой.
 
 Ако някога все пак по някакви неведоми причини решиш да ме потърсиш или дори да ме видиш , без значение заради какво - винаги можеш да разчиташ на мен - ще направя всичко по силите си , за да ти помогна.Цената на приятелството е цял един живот.
 
 С обич, Николай

Още истории от "Послания"

Новини


Реклама