Човека който ме отгледа като собствена дъщеря,вече го няма.

Аз никога не му казах колко много го обичам...а Той всеки ден ме прегръщаше,целуваше,шегуваше се с мен,беше ми опора.

Когато си отиде част от мен умря,сега не съм същия човек,много страшно много ми липсва.

Надявам се от там горе той да ме гледа,дано разбере колко много го обичам и че никога няма да го забравя.

Толкова много ми липсваш...
Обичам те безкрайно много.

Благодаря ти за всичко на което ме научи ще направя така че един ден, когато пак се срещнем заслужено да ми кажеш Моето момиче,моята гордост.