Съжалявам, но... Когато нямаш избор, освен да продължиш напред.
Тогава...няма никой до теб,сам/а си.
Разчиташ на собствените си способности,а те се оказват недостатъчни. Тогава и само една добра дума ти дава нужния тласък... Добра дума от подходящият човек, а при мен го няма. Мислех,че ти ще заместиш липсата в сърцето, но защо винаги бъркам...
Накара ме да се влюбя в теб и реши, че трябва да се подиграваш с чувствата ми или може би мислеше,че ексцентриците нямат чувства.
Ах, колко хубаво би било и въпреки това, исках само да ти кажа, че не те считам за грешка, обичам те-такъв какъвто си, стига да не криеш недостатъците си.
Аз просто имам крещяща нужда от твоето присъствие...